Асен Босев
Бежко без домашно

Бежко идва без домашно.

Питат го в класа:

— Защо?

— Стана нещо много страшно.

— Разкажи какво е то?

— Тая нощ нахлуха в къщи

цяла банда от крадци.

Влязоха — пирати същи,

скачат като скакалци.

Те с апашката си хватка

взеха моята тетрадка

и домашното изчезна

с нападателите в бездна!

— Брей — учителят му рече, —

ти пострадал си, човече!

 

Мина ден и мина втори,

Бежко друго отговори.

— Без домашно ти защо си?

— Него го реката носи.

Като идвах днес насам,

минах през река

и там

мисъл хубава и умна

за домашното ми хрумна.

Спрях да я запиша аз

и тетрадката тогаз

падна в буйната река.

— Брей, така ли бре?

— Така!

 

Минаха се два-три дни,

без домашно идва пак.

Бежко стана, обясни

този път защо и как…

— Бях домашното написал

вярно, чисто, с ясна мисъл.

Но пожар у нас избухна,

пламна покривът и рухна.

Скокнах в ужас най-голям,

силно се развиках там:

— Хей, тетрадката ми, хора! —

С хора се изпълни двора.

Знаят те, че много уча,

че съм пионер добър,

та надигнаха маркуча

и котлите от бакър.

Хвърлихме се да гасим,

но тетрадката ми — их,

изгоря,

не я спасих!

 

— Брей, така ли, Бежко, бре!

Жив и здрав си,

пак добре!

 

След беседата им кратка

нареди учителят:

— Дайте молив и тетрадка

на огнегасителя!

Сядай, Бежко,

помисли си,

що си писал,

припомни си!

 

Как ли да се отърве?

Писа той,

получи две.

 

И така

тоз другар

изгоря

без пожар!