Асен Босев
Има време

— Има време — казва Кито, —

много дни са в този срок. —

И по улицата скита,

не поглежда,

не прочита

Кито новия урок.

 

— Има време! — думи бойки

казва този пионер.

Но се наредиха двойки,

двойки десетина бройки

като наниз от пипер.

 

— Има време, има време —

скача пионерът наш.

Ала дявол да го вземе,

струпаха се като бреме

сто урока наведнъж.

 

Край на срока се задава.

Ха сега де. Накъде?

— Утре класно как ще правя? —

Почва да чете тогава,

няма време да яде.

 

А децата му се смеят:

— Има време, не чети!

 

Има време, но къде е?

Ранно пиле, рано пее,

та учи навреме ти!