Асен Босев
Петима веселяци

На сянка седнали веднъж

петима веселяци,

петима петокласници —

юнаци без мустаци.

И почнали да си разказват

измислици момчешки.

И всеки гледал другия

да смае с чудни смешки.

 

Започнал първият:

— Със скок

свиня прехвърли дъб висок.

По скок излезе първенец,

та й завързаха звънец.

Спокойно седнах аз на нея

и викнах сред шпалир да пея.

От песента се тя уплаши,

та през лозята запердаши.

И аз си късах от лозите

картофи, дюли и бисквити.

 

Обадил се тогава друг:

— Ти с нея ли пристигна тук?

Пък аз при вас пристигнах, брат,

възседнал охлюва гърбат.

Летеше той като ФИАТ!

 

А третият извикал:

— Стоп!

Не срещна ли по пътя поп

с фланелка, с алени гащета,

бегач от нашата щафета?

— А, поп ли? Зърнах го, да, да.

Размятал бялата брада,

той беше пионер напет,

последен тичаше отпред.

 

Четвъртият току се хилил:

— Я чакай да ти кажа, мили.

Аз плавах лятос на море

отлично,

о,

дори добре!

Надигна ме вълната бурна,

та вдън морето чак ме гмурна.

По дъното се поразходих,

повозих се на октоподи

и бях, приятели, честит

да хвана с въдицата кит.

 

— Така ли? — захихикал петият. —

Ти сигурно го лапна клетия?

— Да, колко ти е китът — хапка.

Но нямаше водица — капка.

И лапнах го така безсолен.

Закусих и съм си доволен.

 

— А чуйте що се случи с мен:

веднъж се изкачих на клен

и хванах там един овен.

Погалих го и рекох: Слез, че

ще те затворя аз в кафезче,

като канарче да ми пееш. —

А той започна да ми блее:

— Бе-е,

пусни ме да си ходя, бе-е! —

Но аз в кафеза го поставих

и той започна оттогава

да чурулика всеки миг:

— Чурулик!

Така децата веселяци,

дорде им никнали мустаци,

не прекратили да се смеят.

Подслушал ги наблизо змеят.

С опашка дебнел да ги цапне,

като бонбони да ги лапне.

Но смял се, смял се като тях

и пукнал се накрай от смях!