Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Асен Босев

Заглавие: Карнавал

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: Стихосбирка; поезия

Националност: Българска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 10.XII.1978 г.

Редактор: Славчо Донков

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Радослав Маринов

Художник на илюстрациите: Радослав Маринов

Коректор: Христина Денкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2504

История

  1. — Добавяне

При дядо си на село бил

и върнал се в града Емил.

Разказа ни какво видял,

тъй както той го е разбрал.

 

— Вози ме дядо с камионче —

мотор бе дядовото конче.

И гледах през полето аз

как даваше с камшика газ.

Накрай и внучето му мило

пое юздата за кормило.

И станах в селския простор

аз на каручката шофьор!

 

В полето от зори до здрач

се стичат хората на мач

и хайде нека им простим —

звено наричат всеки тим!

 

Завръщаме се вечерта.

Отварям плетена врата

и коня вкарваме в гараж,

бензинът му е там фураж.

С гаража дядови добре са,

но фермата ми по̀ хареса,

че там под навесите здрави

гарират сто и седем крави!

 

От мен е малко по-висок

на дядо жилищният блок.

До покрива му литват горе

петлите и без асансьори!

 

И няма там звънец, антре,

но има мъничко кутре.

На входа щом кутрето лае,

пристигат гости — дядо знае.

 

Аз в хола влизам там направо

и лягам на легло кораво.

Зави ме баба ми с юрган,

от нея козяк назован.

Той с косъма си малко жари,

допре ли се до тебе — па̀ри!

Но скоро скачам, хопа — хайда,

че дядо ми надува гайда.

Транзистор кожен му е тя —

сама се лее песента!

Подава дядо пък на мен

дюдюк — модерен инструмент.

И скача баба ми Деница —

на шейка казват ръченица!

Та трима — дядо, баба, аз —

си правехме чудесен джаз!

Не знам дали това сте чули —

обувките им са цървули.

Разбрах на село, че калпак е

на дядо къдравото таке,

а дядовият шлифер як

се назовава опанджак.

И моля ви се, без чадър

се скита дядо в оня кър!

 

Видях през лятната ваканция

овцете им в почивна станция.

Те там наричат я кошара,

управител й е овчарят.

Изкара ли овце на паша,

те лакомо ядат пейзажа.

 

И друго искам да ви кажа:

В реката къпех се на плажа.

Той бе дълбок до колене

и пълен винаги с пране.

Перяха в него стари баби

и скачаха крекливи жаби

на плувното си състезание…

 

— Разказвай! Слушаме с внимание!

 

При дядо си на село бил

и върнал се в града Емил.

Разказва ни какво видял,

тъй както той го е разбрал.

Край