Ли Гун-цзо
Историята на Се Сяо-ъ

Сяо-ъ от рода Се в областта Юйчжан била дъщеря на търговец. Когато била на осем години, починала майка й. След това я омъжили за храбреца Дуан Цзюй-чжън от Лиян. Цзюй-чжън държал много на справедливостта, той дружал с умни и способни хора. Бащата на Сяо-ъ имал натрупано огромно имущество, но криел името си сред търговците. Той често превозвал стоки в една лодка със зетя си Дуан и двамата обикаляли реки и езера. Когато Сяо-ъ станала на четиринадесет години и почнала да си забожда косата^[1], и баща й, и мъжът й били убити от разбойници, които при това заграбили всичкото им злато и коприни. Братята на Дуан, по-големи и по-малки, племенниците на Се, няколко души момчета-слуги — всички потънали в реката. Сяо-ъ с рана в гърдите и счупен крак била понесена от течението и спасена от друга лодка. След една нощ тя се съвзела. Оттогава тръгнала да проси и скитайки, стигнала в околия Шанюан, където се приютила при будистката монахиня Цин У при храма Мяогосъ.

Наскоро след смъртта на баща си Сяо-ъ сънувала, че той й казва: „Оня, който ме уби, е маймуна в кола, трева на изток от вратата.“ След няколко дни тя пак сънувала, този път мъжа би, който й казал: „Този, който ме уби, върви сред класовете, мъж за един ден.“ Самата Сяо-ъ нищо не разбрала, тя често пишела тези думи и навсякъде молела начетените и образовани хора да й ги обяснят, но годините минавали, а никой не можел да направи това.

През пролетта на осмата година от периода Юанхъ аз напуснах службата си в провинция Цзян-си и тръгнах с лодка на изток. Спрях до брега в Цзяне, изкачих се в храма Вагуансъ. Там живееше един монах, Ци У, с когото бяхме приятели и който уважаваше мъдрите и образовани хора. Той ми каза:

— Има една вдовица на име Сяо-ъ, която всеки път, щом дойде в храма, ми показва гатанка от петнадесет думи, но аз не мога да я разгадая.

Аз веднага помолих уважаемия Ци да напише гатанката на хартия, облегнах се на перилата на верандата и почнах да пиша с пръст във въздуха, съобразявах съсредоточено и мълчаливо. Преди още насядалите посетители да се уморят, аз проумях написаното.

Наредих на един храмов прислужник да повика бързо Сяо-ъ, а когато тя дойде, аз почнах да я разпитвам какво се е случило. Сяо-ъ дълго плака, после каза:

— И баща ми, и мъжът ми бяха убити от грабители. Наскоро след това сънувах, че баща ми ми казва: „Оня, който ме уби, е маймуна в кола, трева на изток от вратата“; сънувах и мъжа си да ми казва: „Оня, който ме уби, върви сред класовете, мъж за един ден.“ Оттогава минаха години, а никой не може да обясни това.

— Щом е тъй, аз ще ти поясня — казах аз. — Оня, който е убил баща ти, е Шън Лан, а оня, който е убил мъжа ти, е Шън Чун^[2]. Да вземем „маймуна в кола“, от йероглифа „кола“ да махнем горната и долната черта — получава се йероглифът „шън“, А „шън“ съответствува на маймуна^[3]. Затова е казано „маймуна в кола“. Ако пък под „трева“ сложим „врата“, а във „врата“ — „изток“, това е йероглифът „лан“. Да вземем сега „върви сред класовете“, това значи „минава през нива“ и също е равно на йероглифа „шън“. А от „мъж за един ден“ добавяме една черта — „единица“ — над „мъж“, а отдолу слагаме „ден“ и получаваме йероглифа „чун“. Оня, който е убил баща ти, е Шън Лан, а оня, който е убил мъжа ти, е Шън Чун. Това е достатъчно, за да стане ясно.

Сяо-ъ горчиво заплака, почна да ми се кланя, записа върху дрехата си четирите йероглифа — Шън Лан и Шън Чун, и се закле, че ще търси и ще убие двамата разбойници, за да отмъсти за несправедливостта. Тя ме попита за името и фамилията, за службата и званието ми и си отиде, проливайки сълзи.

След това Сяо-ъ, преоблечена в мъжки дрехи, тръгнала да скита тук-там, като се наемала за слуга. След година и нещо, когато стигнала до окръга Синян, на една бамбукова порта тя видяла лист с обявление, което гласяло: „Търсят се работници“. Сяо-ъ се отзовала на повика, отишла при посочената къща, попитала кой е стопанинът и се оказало, че това е Шън Лан. Шън Лан я завел у дома си. Сяо-ъ била с гняв в сърцето, но с кротост на лицето. Тя се сближила с Шън Лан и той много я харесал, доверявал й всичкото злато и коприна, които минавали през този дом. Две години и нещо се изнизали, но още никой не знаел, че Сяо-ъ е жена. Някогашните злато, скъпоценности и везби на рода Се — дрехи, вещи, покъщнина — всичко било заграбено и докарано в дома на Шън Лан и всеки път, когато Се Сяо-ъ се докосвала до старите вещи, не можела да не си поплаче скрито.

Шън Лан и Шън Чун били братя. По онова време Шън Чун с цялото си семейство живеел край залива Душу, на север от Великата река^[4], но често идвал при Шън Лан и много добре се спогаждал с него. Понякога двамата заминавали за цял месец, награбвали богатства и се връщали. И всеки път оставяли Сяо-ъ с жената на Шън Лан да оглавява семейството и дома, като й давали изобилно вино, месо и дрехи.

Един ден Шън Чун пристигнал при Шън Лан с пъстър шаран и вино. Сяо-ъ с въздишка си казала: „Господин Ли много тънко прозря и изясни тайнственото, всичко съвпада с думите от съня. Значи, небето е просветило неговия разум и моите намерения трябва да бъдат изпълнени докрай.“

Същата нощ Шън Лан и Шън Чун се събрали с компания грабители и накрая се напили. Когато всички злодеи си отишли, Шън Чун, съвсем пиян, легнал във вътрешните помещения, а Шън Лан заспал на открито, на двора. Сяо-ъ предпазливо заключила Шън Чун вътре, измъкнала меча на Шън Лан и му отсякла главата. След това почнала да вика, дошли всички съседи и какво да видят — Шън Чун заловен вътре, Шън Лан мъртъв навън. Пресметнали, че цялата награбена плячка възлиза на хиляди и десетки хиляди. Шън Лан и Шън Чун имали няколко десетки помощници — Сяо-ъ тайно записала техните имена и всички те били заловени и наказани със смърт. Тогавашният управител на Синян, Чжан Гун, одобрил тази решителна постъпка, описал на началството извършеното като достойно за похвала и така Сяо-ъ могла да избегне смъртта. Това станало през лятото на дванадесетата година от периода Юанхъ.

След като отмъстила докрай за баща си и мъжа си, Сяо-ъ се върнала в родния край, видяла близките си. Тамошните знатни родове се надпреварвали да я сватосват, но Сяо-ъ се заклела да не се омъжва. Скоро тя си отрязала косата, облякла груби дрехи и отишла да търси истината в планината Нютъушан, където почнала да се учи и да служи на будистката монахиня, настоятелката Цзян. Сяо-ъ упорито вършела най-тежка работа, лющела ориз в скреж, събирала съчки в дъжд, трудела се неуморно, докато през четвъртия месец на тринадесетата година дала обет в съчжъуския храм Кайюансъ, а името Сяо-ъ си оставила и като монашеско име, за да не забравя потеклото си.

През лятото на същата година на връщане в Чан-ан аз минавах през Събин и се отбих в храма Шани, за да навестя високодобродетелната монахиня Лин. Там имаше няколко десетки монахини, дали наскоро обет. С обръснати коси, нови наметала, строги и спокойни, те стояха в редици от двете страни на наставницата си. Една от тях я попита:

— Този началник не е ли съдията Ли от Хунчжъу, двадесет и трети в рода си?

— Да — потвърди наставницата.

Монахинята каза:

— Това, че можах да отмъстя за семейството си и да отплатя за оскърблението и обидата, дължа на благодеянието на съдията.

Тя ме погледна и заплака. Аз не я познавах и почнах да я разпитвам. Тогава тя каза:

— Името ми е Сяо-ъ, доскоро бях вдовица-просекиня. На времето господин съдията ми обясни имената на двамата грабители — Шън Лан и Шън Чун. Нима не помните това?

— Отначало не можах да си спомня — отговорих аз, — но сега си припомних.

Тогава Сяо-ъ с плач ми описа всичко за Шън Лан и Шън Чун, отмъщението за баща си и мъжа си, изпълнението докрай на упоритото й решение и намерението си до края на живота си да живее в страдания. Тя ми каза още:

— Сигурно ще дойде ден, когато господин съдията ще получи отплата за добрината си.

Нима това е било напразно? О, щом аз можах да изясня имената и фамилиите на двамата грабители, а Сяо-ъ можа да отмъсти докрай за убийството на баща си и мъжа си, това значи, че светата истина няма да се потули, очевидното ще стане известно.

Сяо-ъ била великодушна и разсъдлива, изключително умна, упорито се усъвършенствувала и се заклела да се стреми винаги към неизменната истина. Затова откакто тръгнала по пътя на истината, тя не носела коприна, не ядяла солено и блажно, от нея никога не чували думи, които да противоречат на справедливостта и повелите на будистката вяра.

След няколко дни ми бе наредено да се върна при планината Нютъушан, аз потеглих на юг с лодка по река Хуай и повече не срещнах Сяо-ъ.

Добродетелният човек би казал: „Да даде клетва и да не се откаже от целта си, да отмъсти за баща си и мъжа си — това е изпълнение на нравствения дълг. Да работи на различни места като слуга и никой да не узнае, че е жена — това е целомъдрие. В постъпките на една жена само целомъдрието и нравственият дълг могат да я запазят като съвършена от началото до края. Такива като Сяо-ъ са в състояние да предпазят Поднебесната от онези, които погазват истината и нарушават постоянното, да покажат на Поднебесната нравствения дълг на целомъдрена съпруга и почтителна дъщеря.“

Аз описах подробно всичко станало — поясняването на загадъчните думи, намеците, за да напътя душите на хората. Да знаеш нещо добро и да не го запишеш — това не съответствува на смисъла на „Чунцю“^[5]. Затова написах тази история — възхвала на прекрасното.