Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Както са едно вода и жажда…

Сборник

 

Португалски

Първо издание

 

Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев

 

POESIA MEDIEVAL

I. Cantigas de amigo

Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade

5-a Edição, Lisboa. 1972

 

ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)

Época clássica. Século XVI

Maria Ema Tarracha Ferreira

Editorial Aster, Lisboa, 1976

 

Os Lusiadas

de Luis de Camões

Instituto de Alta Cultura

Lisboa, 1972

 

POETAS DO SÉCULO XVII!

Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa

Seara Nova, Lisboa. 1967

 

Ч-1

 

Народна култура — София, 1985 г.

Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев

Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов

 

Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85

Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Художник: Петър Тончев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: август 1984 г.

Подписана за печат: февруари 1985 г.

Излязла от печат: март 1985 г.

Формат 70×90/32. Печатни коли 11

Издателски коли 6,42. УИК 5,27.

 

Цена 1,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Приятелко, недей ме убеждава,

щом любовта над мене няма сила;

в гръдта си съм навеки подслонила

аз разума, що ти не уважаваш.

 

Добре познавам правилата вечни,

но оня, който сила обладава,

та нрава си вроден да укротява,

не се бои от грешки безчовечни.

 

Ти на изменчивостта се доверяваш,

а мен не ме привличат непознати,

бездушна съм към срещи и поврати…

Нима търпимостта ми не познаваш?

 

Душата ми е странно устроена:

на земната любов не се надявам,

война на всеки мъж аз обявявам,

от любовта щом бъда победена.

 

Кого ти виждаш за любов достоен?

Та кой ли жрец на Любовта във храма

не ще превърне с низост и измама

мистериите в присмех непристоен?

 

Във мене друга обич избуява —

не вопъл или смут на сетивата;

държа на тези роби аз юздата,

закон по-висш и свят ги подчинява.

 

Но както често в почва камениста

различни сили с мощ са уравнени,

любов ме пази днес от покварени,

душа за обич търся, ала чиста.

 

На мнения позорни подчинен е

човекът, сраснал с нрава на тълпата,

че тя осмива бляна на душата…

Такъв ли мъж желаеш и на мене?

Край