Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Както са едно вода и жажда…

Сборник

 

Португалски

Първо издание

 

Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев

 

POESIA MEDIEVAL

I. Cantigas de amigo

Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade

5-a Edição, Lisboa. 1972

 

ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)

Época clássica. Século XVI

Maria Ema Tarracha Ferreira

Editorial Aster, Lisboa, 1976

 

Os Lusiadas

de Luis de Camões

Instituto de Alta Cultura

Lisboa, 1972

 

POETAS DO SÉCULO XVII!

Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa

Seara Nova, Lisboa. 1967

 

Ч-1

 

Народна култура — София, 1985 г.

Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев

Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов

 

Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85

Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Художник: Петър Тончев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: август 1984 г.

Подписана за печат: февруари 1985 г.

Излязла от печат: март 1985 г.

Формат 70×90/32. Печатни коли 11

Издателски коли 6,42. УИК 5,27.

 

Цена 1,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

по тази стара песен:

Ненагледна моя,

кога ще те видя?

Строфи

Времето суетно

и животът-грижа

не за мен се нижат

ден след ден — несетно.

Дните бързолетно

бягат, но не иде

ден, за да те видя.

 

Но дали изглежда

жертва без остатък

за живот тъй кратък

дългата надежда?

И ако извежда

към блаженство — ида

в ада да те видя.

 

Сладостна печал,

аз те проумявам,

не се защищавам,

Амур е без жал.

И да падна цял

в твоя власт — то значи

двойно да те тача.

 

Мъко-незабрава,

мой залог голям,

на кого да дам

истина такава?

Друг да не решава,

Мила — нощем, денем

щеше да си с мене.

Край