Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
за една робиня на име Барбара, в която бях влюбен, когато пътувах за Индия.
Нежна одалиска
мене в плен владее;
в нея аз живея,
та ме жив не иска.
Но и в утрин ясна
роза оросена
пак не е за мене
толкова прекрасна.
Нито полска свила,
ни звезди в небето
са ми на сърцето
както мойта мила.
Смуглото лице
е с очи-маслини,
кротки и невинни,
но убиват те.
Неувяхващ чар
в нея обитава,
за да управлява
своя господар.
А косите черни
който съзерцава,
русите не слави
със хвалби безмерни.
Ах, Амур е цял
чер, но хубавее,
та да почернее
би снегът желал.
Озарена вяра,
кротост постоянна —
тя изглежда странна,
но не е Варвара.[1]
Кротка, безметежна,
тя ме утешава
и така смекчава
болката ми нежна.
Пленница красива
мене в плен владее;
в нея щом живея,
нека да е жива.