Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Както са едно вода и жажда…

Сборник

 

Португалски

Първо издание

 

Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев

 

POESIA MEDIEVAL

I. Cantigas de amigo

Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade

5-a Edição, Lisboa. 1972

 

ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)

Época clássica. Século XVI

Maria Ema Tarracha Ferreira

Editorial Aster, Lisboa, 1976

 

Os Lusiadas

de Luis de Camões

Instituto de Alta Cultura

Lisboa, 1972

 

POETAS DO SÉCULO XVII!

Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa

Seara Nova, Lisboa. 1967

 

Ч-1

 

Народна култура — София, 1985 г.

Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев

Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов

 

Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85

Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Художник: Петър Тончев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: август 1984 г.

Подписана за печат: февруари 1985 г.

Излязла от печат: март 1985 г.

Формат 70×90/32. Печатни коли 11

Издателски коли 6,42. УИК 5,27.

 

Цена 1,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Любимия ми, дружке, не желая

ни да се мъчи, ни да е блажен,

а само искам да е влюбен в мен,

та да го водя, както аз си зная:

                не ща го здрав, не искам да умре,

                не го отчайвам — да не ме презре.

 

Ако съм мила, ще се убеди,

че е с голямата любов дарен

и току-виж, изтърсил някой ден,

че ме обича, та не ми вреди:

                не ща го здрав, не искам да умре,

                не го отчайвам — да не ме презре.

 

Ако, не дай си боже, някой ден

помисли си, че мразя го момчето,

от мъка — виж — увиснал на въжето,

та да ми бъде всеки риск спестен,

                не ща го здрав, не искам да умре,

                не го отчайвам — да не ме презре.

 

И току-виж, животът отлетял —

между наслади и любовна жал.

Край