Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Където мина, чувам стар и млад

да си нашепват: „Туй е то Ферхад!

 

Виж как е той замислен и унесен,

наверно той крои пак нова песен.

 

Наверно! Той со своите мечти,

възнася се в небесни висоти,

 

на земното като отърси пра̀ха —

и разговори води сам с Аллаха…“

 

Не ази съм до него възвисен —

но сам Аллах снизхожда тук при мен!

 

И в песните на тоз, що го обича,

сам истините свои той изрича.

Бележки

[0] В друго издание — след издирване на ръкописите и с оглед на наличните напечатани текстове — като стихотворения на Боне Войдан би трябвало да се сложат посочените в описа на Б. Пенев три стихотворения; при сегашния етап на материалите и изучаванията ние слагаме само стихотворението „Където мина…“ (въпреки че не е посочено във въпросния списък); отпечатването му в „Пряпорец“ в близост с очерка за Войдан и особено общия му дух и това, че в него поетът се нарича Ферхад (първообраз на Войдан) ни кара да смятаме, че това стихотворение е било сложено от Славейков към очерка; за непълнотата на списъка говори и това, че в очерка се говори за „Дъщерята на шаха“ (с променено по-късно заглавие — „Изгората на Шемзедин Хафиса“), като за стихотворение на Войдан, а го няма в списъка; то от самия Славейков е било прехвърлено към цикъла на Нягул Кавела, без да е направено поправка в очерка за Войдан.

Край