Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

1.

Смъртния в смъртта отива, в отредений ден да може

да възкръсне жива душа по всеволята ти, боже.

2.

На онзи свят прибра се вече ти,

невъзмутимий в земната тревога:

дано, кога се срещнеш тамо с бога,

сам бог не се от тебе възмути.

3.

Безимен гроб. Безимен е мъртвеца —

на наший бряг изхвърли го морето.

Моли за нас. Най-чути са в небето

молитвите свети на чужденеца.

4.

На Хаджи Тоша бе съпруга, Стамка.

На млада връст и слаба като сламка,

смъртта я духна и дотук отвея.

Спри, помоли се, пътниче, за нея.

5.

Той своя господ изневери —

дано го нашия прости,

и в рая място му отмери

между блажени и свети,

които се чрез грях спасиха —

че себе си изневериха.

6.

Кърпач, смукач без род,

на име Стайо Търпи, —

раздраний му живот

смъртта закърпи.

7.

Секула Тръпче, майстор вещ.

Честит живя, честит умре —

и той угасна като свещ,

че му фитила догоре.

Но паметта му слава

най-хубава венчава —

пет щерки, седем сина

и внуци вече двайсета дузина.

8.

Петдесет годин наред

той живота все възпява,

а в живота се прозява —

като истински поет

и книжовник многотомен.

Тежък човек. Лек му спомен!

9.

Поп Доротей при раждане го кръсти.

Той тридесет и пет годин навръсти,

но в празната на битието книга,

си името под нищо не подписа:

там, дето други гледаха — той мига,

спа, яде, пи и мръзна и поти се —

защо? За вази и за мен е тайна…

Поп Пантилей погреба Дончов Брайна.

10.

Три години той нарез

беше в столицата кмет,

и да тури всичко в ред

и навреме да сколаса,

претършува най-напред

столичната пълна каса:

и прибра я в своя джоб —

както него тоя гроб.

11.

Носач бе той и цял ден на пазаря

се блъска все, товари, разтоваря,

и чуждо все — докле най-после свари

товара свой во гроба да стовари.

12.

Народен благодетел,

за светлина радетел,

живя и нищо не направи;

но подир смърт остави,

след дълго кат разсъжда,

полвин мильон левчета:

Народната просвета —

говеда да развъжда.

13.

Беше на живот съдия,

на съдиите корона,

над витиите вития.

В границите на закона

прави, струва, пали, смъди,

де-да-е-си свят осъди —

и все, всичко, под заслона

на еди-кой член в закона.

Той бе образцов съдия.

Бог да го прости, горкия!

14.

Роди се и умре. Преди да тръгне, спре.

Преди на тоя свят — на адовете ад —

живота да узнай, отиде право в рай.

15.

Нецъфнала роза оттук ме откъсна смъртта —

пренесе ме в рая и там пресади да цъфтя.

16.

На път за вечността се тук отбих,

и проживях живот честит и тих —

и тръгвам през вратата на смъртта

отново пак на път за вечността.

17.

Живота му чепат бе като глог:

сиромашта така го изчепати —

за сиромаха се погрижи бог,

от долний свят на горния го прати:

да си почине тамо на рахат —

и не чепати вече тоя свят…

18.

Со злините на земята той се бори,

не едно добро в живота Ставри стори —

и живота пред смъртта му проговори:

„На мнозина ти очите за грехът отвори!

Добрини на всякого в живота прави,

а не смята — може би че и забрави —

на мъдреца и пророка думите върховно прави:

че с добро добрий на злото зло прибави.“

Край