Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Прязнощ е глуха. Зад облак се крий

пълния месец в небето.

Сенки се сплитат, преплитат, летят

татък далеч по полето.

 

Стойно и Пети в полето вървят

преко, от пътя отбити; —

тъмно край тъмния Етър пред тях

бозна що шепнат ракити…

 

Утре пазар е, — те рано в града

смятат зори да преварят;

знаен е пътят и охолно там

пътьом се те разговарят.

 

Ето насреща им Синия Вир.

Гърчави клони привеждат

тихо върбите, — от ниския бряг

в тъмния вир се оглеждат.

 

Плахо озърна се Стойно и в миг

Петя слови за ръкава:

„Бягай да бягаме. Чуй! Погледни —

бродници бродят тъдява.

 

Бляска и тласка се Синия Вир —

виж!…“ Под върбите превили

клони, на ниския бряг зад тръстта

вие се рой самовили.

 

Ето и други, навлезли в вирът,

ниркат и пляскат водата…

Месечко смей се над тях и снаги

кръшни облива с позлата.

 

Спрени се двамата спътници там

взряха — и без да се сети,

устни изду и ги сви и в несвяс

писна-подсвирна им Пети.

 

Пърпет и шум и пронизителен вик —

ек надалек се обади…

Прязглава двамата пътници в миг

хукнаха там през ливади.

 

А като вихър извиха по тях

рой подир рой самовили —

пърпет и писък… Другар до другар

бягат що имаха сили.

 

Ето, настигат ги… свари завчас

Стойно и чело прекръсти,

и омърлушено, свит на кълбо,

спре се под буйното гръсте.

 

Мина над него зловещия рой

и се нататък помете —

дето в полето се мярна далеч

тъмната сянка на Пети…

 

На сутрината когато овце

в къра изкарвал овчаря —

сварва го свит и прибит край плета

на махленска̀та кошара.

 

И що не чина горкий му баща:

врачка ли, баби ли вещи —

всичко напусто. Горят и до днес

в църква за клетника свещи.

 

Ала отникъде помощ нема…

Слисан се лута по село

Пети — и бъбри все нещо безсвяс,

счумрил набръчкано чело.

 

Кротко върви и за миг полети

и нададе олелия…

Бродници, в прязнощна доба, умът

зеха на Петя, горкия.

Бележки

[0] „Мисъл“, кн. 5, 1895 г. — По-съществени разлики — в „Мисъл“: 2 куплет, стих 3 и 4:

През рамена им заметнати, тем

Люшкат се празни торбите.

14 куплет:

Бре що не чина горкий му баща:

Врачки ли, баби ли вещи —

Всичко изпита. А пред Свети Врач

Чак и до днес горят свещи.

В „Мисъл“ се говори не за самовили, а за самодиви. Ново е в „На Острова на блажените“ името на реката Етър (в „Мисъл“ не се говори за нея). — Етър сега се нарича горното течение на Янтра, но по-рано изобщо Янтра са наричали също Етър — включително в Търново. В своите спомени („Исторически работи“, 1900 г.) П. Кисимов пише, че от Търново гледа Етър; Петко Славейков говори за Етър в стихотворението си „Спомен“ (1852 г.); Пенчо Славейков печата през 1892 г. в „Мисъл“ поемата си „Етър се назад повръща“; за Етър говори и в стихотворението „Трепетлика“.

Край