Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
Прязнощ е глуха. Зад облак се крий
пълния месец в небето.
Сенки се сплитат, преплитат, летят
татък далеч по полето.
Стойно и Пети в полето вървят
преко, от пътя отбити; —
тъмно край тъмния Етър пред тях
бозна що шепнат ракити…
Утре пазар е, — те рано в града
смятат зори да преварят;
знаен е пътят и охолно там
пътьом се те разговарят.
Ето насреща им Синия Вир.
Гърчави клони привеждат
тихо върбите, — от ниския бряг
в тъмния вир се оглеждат.
Плахо озърна се Стойно и в миг
Петя слови за ръкава:
„Бягай да бягаме. Чуй! Погледни —
бродници бродят тъдява.
Бляска и тласка се Синия Вир —
виж!…“ Под върбите превили
клони, на ниския бряг зад тръстта
вие се рой самовили.
Ето и други, навлезли в вирът,
ниркат и пляскат водата…
Месечко смей се над тях и снаги
кръшни облива с позлата.
Спрени се двамата спътници там
взряха — и без да се сети,
устни изду и ги сви и в несвяс
писна-подсвирна им Пети.
Пърпет и шум и пронизителен вик —
ек надалек се обади…
Прязглава двамата пътници в миг
хукнаха там през ливади.
А като вихър извиха по тях
рой подир рой самовили —
пърпет и писък… Другар до другар
бягат що имаха сили.
Ето, настигат ги… свари завчас
Стойно и чело прекръсти,
и омърлушено, свит на кълбо,
спре се под буйното гръсте.
Мина над него зловещия рой
и се нататък помете —
дето в полето се мярна далеч
тъмната сянка на Пети…
На сутрината когато овце
в къра изкарвал овчаря —
сварва го свит и прибит край плета
на махленска̀та кошара.
И що не чина горкий му баща:
врачка ли, баби ли вещи —
всичко напусто. Горят и до днес
в църква за клетника свещи.
Ала отникъде помощ нема…
Слисан се лута по село
Пети — и бъбри все нещо безсвяс,
счумрил набръчкано чело.
Кротко върви и за миг полети
и нададе олелия…
Бродници, в прязнощна доба, умът
зеха на Петя, горкия.