Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Ела по-близо. Тъй. Тя вече иде,

и сещам аз как стихва мойто слово:

преди човека словото умира. —

Ти тъй си млад, а виждам вече аз

как сянката се в твоите очи

сгъстява, как се пъне во езика

неопитен една велика сила.

 

От прашката отпратения камък

нищожен пада на земята, щом

целта си не постигне. Не натяквам

на боговете; — моя дял е свършен.

Мълчанието тъмните си порти

зад мен затваря. Няма ни желание,

ни сила в мен ръката му да спра…

Аз свойто дело върших, но не свърших.

И хората и дните бяха дребни

една велика мисъл да подземат

и да вплътят един купнеж в живота.

 

Атини! Тях отнище да направя,

да възвися: на целий свят към тях

и погледи да бъдат и души

обърнати — то беше мой купнеж:

и в първий цвят, неразцъфтял, увяхна

най-свидний блян на моята душа…

Аз върших, но не свърших свойто дело.

Че бях роден в земя, на тишината,

благодатта в която се не знае,

в която сган живее, сган владей

и врявата над истини дарува.

Като море е тая свята сган

велика, и нищожна като пяна.

 

И мислих аз, и вярвах аз дори,

че с нейна помощ стават наште мисли

дела. Това, което боговете

в нас, повече отколкото во други,

са вложили — в нас, в нашата душа:

това, що можем ний осъществи,

ний — с помощта на другите. Тъй мислях,

тъй вярвах аз. Да, с помощта на тез,

които са безпомощни, че в тях

нито самите богове живеят,

ни волята им за живот и дело.

 

Проклятието на онез, които

възлагат своя подвиг на ръцете

на други — свойта мисъл на трудът

и волята на други, — то постигна

и мене. Мойта истина на други

в душата се превърна на лъжа!…

И ти се чудиш? Чумата преди

кръвта ми да отрови, беше вече

душата ми отровена: което

презирах, него трябаше в живота

аз да прегърна! Най-добре това

Аспазия го знае — и плачът й

не е за мойта смърт, а за живота,

в когото ази себе си убих —

да възвися се ази унизих!

 

Живот изчезва, истината иде…

В Сократа е живота на Перикла.

Веригата на дните ти ще свържеш

с величието на Атини. Няма

ти с помощта на други, като мен,

да вършиш и затуй ще да завършиш.

Сган остави сганта — да я измий

на времето потокът: тя е кал,

от който се съсъд не прави, в който —

направен — свят купнеж се не налива.

Ти окрили самотните за път —

за пътя към далечните морета…

Кога умре сганта — умира всичко.

Кога умре самотний — заживява

на живите в съзнанието той.

Зарад Сократа трябаше Перикъл —

грехът да не повтаря тоя, който

за истината е роден в Атини.

Сам сечиво бъди на свойто дело —

оръжие за своя подвиг сам!

От себе си, сам ти, и против воля

на другите почни и завърши.

 

Така говори с мойте сетни думи

най-мъдрата Диотима — живота.

Бележки

[0] Перикъл (499–429 г. пр.н.е.) — бележит държавник в древна Атина (наричана — както е в това стихотворение — и Атини, като множествено число на по-голям сбор селища), водач на демократите. В противоречие с историческата истина, в края на живота му, Славейков (като в случая с Бачо Киро) придава на Перикъл чужди мисли на разочарование от народната маса с тенденция на изтъкване на „избраната личност“. — Аспазия — жена на Перикъл, прочута с хубостта си и с това, че в своя и Периклов дом е събирала хора на изкуството и науката (първообраз на по-сетнешните „салони“) — вкл. Сократ. Когато Перикъл умира, Сократ (осъден на смърт и самоотровил се в 400 или 399 г. пр.н.е.) е още жив — и нему Перикъл, в стихотворението на Славейков, предава за подемане и развиване своите предсмъртни мисли. — Диотима — древногръцка митическа фигура.

Стихотворението „Перикъл“ е включено в „Преди мълчанието“, дето е датирано — 27 юни 1909 г. При поместването му в антологията Славейков е внесъл някои изменения, от които най-съществена е разликата в последния стих — в „Преди мълчанието“:

Най-мъдрата Диотима — смъртта.

Край