Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


На кръстопъти спре се уморен

свети Иван. Зел сбогом, летний ден

прибираше се вече на почивка,

на бледни устни с лилова усмивка.

Над равнини полъхва хлад нощта.

И тъмна се, като че ли мечта

недомечтана, там възправи Рила,

во небесата снежен връх побила.

 

Къде е той? Какъв е тоя кът?

Пред него се кръстосват път през път,

и всякой път в незнайността се крие.

Къде? През кой ли той да се отбие?

Над равнините легна веч нощта.

Като алмаз изгрея над твърдта

вечерницата, мрачини пробила,

и затрептя таинствено над Рила.

 

И стори му се някой в тоя миг

насреща му като да иде — лик

в сияние и тихи, кротки стъпки.

Свети Иван се отстрани и тръпки

полазиха светата му снага:

че пътника позна той веднага —

по раните останали от кръста,

по дигнатите с благослов два пръста,

по кървавий на челото венец.

И въззова смутения светец:

„О, господи, нозете си изходих,

гори, поля и планини пребродих,

да търся все спасителния път —

на истината пътя — и светът

и на светът живота що обхожда,

при теб този който води и довожда.“

 

И тъй с усмивка блага на уста,

тоз, който беше тука на света

дошел да люби, страда и се бори,

свети Ивану тихо проговори:

„Тоз, който мене дири, нека той,

в пустинята ли, в горский ли усой,

или в живота, път да си проправи —

през мислите и чувствата корави

на своя ум, на своето сърце…

Ти обърни към себе си лице,

и сам ли бил, или посред тълпата,

на своята душа през тишината

всецяло вдай в мълчанието слух —

ще чуйш тогава туй, що ази чух,

и твоя поглед ще да се отвори

за онзи път, що води през простори

 

не на живота и света отвъд —

а в тях. При мене води този път…“

И край светеца тихо той отмина,

привел глава. Во глухата долина

сгъсти се мрак и го нататък скри,

към пазвата на тъмните гори…

А дълго ощ свети Иван в тъмата

стоя там, ником паднал на земята.

Бележки

[0] Включено в „Преди мълчанието“, с дата 6 август 1907 г. С молив (от друг?) отбелязано: „8? 908 Гащайн“. И — встрани от текста: „Варшава, 1909“. Първият стих на 2 строфа — в „Преди мълчанието“:

Какво го води в тоз незнаен кът?

Накрай в текста в „Преди мълчанието“ — четиристишие, задраскано и затова невлязло в антологията:

От час на час небесна твърд ведрей,

Таинствено вечерницата грей

И тъмен шум полъхва едва чути

От пустошта на рилините скути.

Край