Пенчо Славейков
Химна

Човешкий разум бий и се терзае

от памтивека, висшата си цел

поставил: да проникне и познае

незнайното зад знайния предел:

 

началото на всичките начала

на битието пръвният изход —

когато са живели в нераздяла

живот и смърт без смърт и без живот.

 

Кое най-първо му е дало тласък —

тъмата ли в купнеж за светлостта,

измамена, че само нейний блясък

ще да познае време в вечността?

 

Или всевластний жад на светлината

да се и вън от себе утвърди,

и тя проби недрата на тъмата —

та себе си и в нея оплоди?

 

Или ги сила и над тях стояща,

за цел незнайна тям, съедини —

за бъдащето с мисъл настояща,

и тласна ги към нови съдбини?

 

Каква бе тя? Отде бе тая сила?

И за какво туй всичко стори тя?

Безсмислица светът ли е родила?

Или живот му даде мисълта?

 

Един твореца горе в небесата,

той могъл би един да ни яви…

Но вписва се и тука пак в душата

въпрос: А знай ли сам и той? Уви.

 

Не е ли рожба тяхна сам твореца?

Твори — но кой го него сътвори?

Началото… Дали поне конеца

нам разума в ответ ще озари?

 

А дали някой ще докрай дотрае,

и види в край началния завет?

О, може би… ответ ще се узнае —

когато няма нужда от ответ!