Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Човешкий разум бий и се терзае

от памтивека, висшата си цел

поставил: да проникне и познае

незнайното зад знайния предел:

 

началото на всичките начала

на битието пръвният изход —

когато са живели в нераздяла

живот и смърт без смърт и без живот.

 

Кое най-първо му е дало тласък —

тъмата ли в купнеж за светлостта,

измамена, че само нейний блясък

ще да познае време в вечността?

 

Или всевластний жад на светлината

да се и вън от себе утвърди,

и тя проби недрата на тъмата —

та себе си и в нея оплоди?

 

Или ги сила и над тях стояща,

за цел незнайна тям, съедини —

за бъдащето с мисъл настояща,

и тласна ги към нови съдбини?

 

Каква бе тя? Отде бе тая сила?

И за какво туй всичко стори тя?

Безсмислица светът ли е родила?

Или живот му даде мисълта?

 

Един твореца горе в небесата,

той могъл би един да ни яви…

Но вписва се и тука пак в душата

въпрос: А знай ли сам и той? Уви.

 

Не е ли рожба тяхна сам твореца?

Твори — но кой го него сътвори?

Началото… Дали поне конеца

нам разума в ответ ще озари?

 

А дали някой ще докрай дотрае,

и види в край началния завет?

О, може би… ответ ще се узнае —

когато няма нужда от ответ!

Край