Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Вихъра вие и стене и плаче,

млъкне, смири се и пак избухти,

тропа на прозорци и по врати,

като че просяще подслон сираче.

 

Вихър — невихър е. Мина година,

мина и друга и третя, безчет

минаха… То е незнайника клет,

в бащин край който живя на чужбина.

 

Чуден бе негова образ и чудни

думите, дето говореше той.

Своите в него не видяха свой,

не проумяха го разуми скудни.

 

Думите тихи и дивни и страшни —

свиваше трепет сърцето от тях,

ала ни волята спираше страх,

рабските чувства и сметки домашни.

 

Кой беше той? За какво ни говори?

Бедний незнайник с тъга на уста, —

никой му своите къщни врата,

никой душата си не му отвори.

 

Чужд между свои, той бледен се скита

с тихи и дивни и тъмни слова…

Чу се „умрял“! Ден и други мълва…

Де? От какво? Ни един не попита.

 

Свои позна, не познаха го свои.

„Волному воля — спасеному рай! —

казаха… — Кой беше? Кой ти го знай —

доста живота ни той безпокои!

 

Всякой с честта си живей и умира!“

Всякой от съвест така го свали…

Но… той живота на две раздели,

както дървото разделя секира.

 

Жив го ний виждахме. Де му е гроба?

Как и от що го сполетя смъртта?…

Вихъра вие — прозорци, врата:

ще ги изкърти! Чуй, слушай как тропа.

 

Вихър — невихър! Незнайника бледен

тропа на нашата съвест, зове…

Чужд за бащите, у нас синове

търси приют той — приюта последен.

Край