Пенчо Славейков
Гурбетчия ^[0]

[0] Темата за гурбетчията, чакан от булчето му, е разработвана и друг път от Славейков — още в поемата му „Коледари“ (сп. „Мисъл“, кн. 4–5, 1892 г., и след това в „Епически песни“). Срв. и поемата на Славейков „Коняр“ („Мисъл“, 1894–95 г.). — Шахати — изопачено от шахити (тур.) — свидетели.

Прави впечатление еднаквото съдържание на третото стихотворение от тоя цикъл „От чужбина“ (печатано, като целия цикъл, за пръв път в „На Острова на блажените“, 1910 г.) и стихотворението „Павлета делия и Павлетица млада“ от Пею Яворов (печатано за пръв път в „Мисъл“, март 1901 г.) В случая нямаме Славейково подражание на Яворов, а общ източник и дори обща договореност между двамата поети да се напишат тия стихотворения. На тоя въпрос е посветена студията на проф. Михаил Арнаудов „Историята на една балада. Мотивът «Павлета делия и Павлетица млада» в народната песен, у П. К. Яворов и Пенчо Славейков“, сп. „Пролом“, кн. 5–6, 1923 г. — В тая студия Арнаудов пише за двете стихотворения, че „разработват една и съща фабула и са писани едновременно… Години преди смъртта си авторът на “Павлета делия и Павлетица млада" бе поверявал на приятелите си, че баладата му е никнала по повод на един облог между самия него, Славейков и Петко Тодоров, така че те е трябвало да обработят, да пресъздадат по свой начин една посочена от Славейкова фолклорна тема… Но до уреченото време Тодоров не направил нищо… Яворов удържал дума и донесъл своята песен, а Славейков отложил написването на баладата си". — Нямаме основание да смятаме, че Славейков е имал причини да отложи с години печатането на своето стихотворение, така че по-вероятно е при „облога“, след като Яворов прочел нему и на П. Тодоров стихотворението си, да е отложил написването на своето — и това да е направил при общото написване на цикъла за антологията. Указателно за произхода на Яворовото стихотворение е това, че то е посветено „Пенчу Славейкову“, а в съдържанието на годишнината на „Мисъл“ след заглавието е прибавено: „Народна песен“.

При работата си над своята студия проф. Арнаудов е подирил българската народна песен, която Пенчо Славейков е предложил на своите другари за написването на произведение на обща тема. Той съобщава, че е намерил „само три песни, които биха могли да бъдат притеглени за сравнение към баладите на Яворова и Славейкова“ — и дава текста на тия песни; те обаче имат доста далечна връзка с „общата тема“. Но Арнаудов сочи една гръцка народна песен с такова съдържание — Славейков е имал нейния текст в немския превод на сборник от гръцки народни песни, излязъл в Берлин в 1895 г. Текстът й не оставя никакво съмнение, че именно тя е прототип на двете въпросни стихотворения на нашите поети. Трябва да се отбележи, че при разработването на своите творби и Славейков, и Яворов са използували характерните изразни особености на българската народна песен. — За повече подробности вж. посочената студия на проф. М. Арнаудов. ↑