Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Край брега на тиха Струма

спре се закъснял керван;

скитниците катунари

ще стануват сука стан.

 

Ето лумнаха огньове;

сенки трепнаха край тях.

И далеч в полето екна

врява и безгрижен смях.

 

Пламъци се борят в мрака,

свет и мрак — и в мрака свет —

тук изпъква лик разчорлен,

татък дрипав силует.

 

Мудно отстрана цигулка

пробуча и сръчно сви

в миг — чевръст и кръшен танец

като вихър се изви:

 

повъзпре и пак залюшнат

свий, извий и полети —

глухо татък топот сепнат

като под земя ехти.

 

А с усмивка благодушна

гледат старци отстрана

и лулите им светулкат

в околната тъмнина.

 

Днес са тук. А бозна утре

де глава ще прислонят…

За бездомните безгрижност

прави лек световний път.

Бележки

[0] През януари 1894 г. Славейков помества в „Мисъл“ своя пътеписен очерк „Рила“ (Рила е посетил през 1891 г.) — в тоя очерк той говори за Струма, на чийто бряг са отседнали катунарите в стихотворението: „Пътят… криволи край Струма… Между тез ниви криволи Рила река и бърза да застигне Струма.“ — На началния стих на стихотворението „Край брега на тиха Струма“ отговаря началният стих на стихотворението му „Свада“ (сп. „Български преглед“, кн. 4–5, 1895 г.): „Край брега на тиха Янтра…“ — Сигурно при това свое пътуване в Рила той е видял и върха Ай-Гидик, за който пише сонета си в цикъла на Велко Меруда и говори за него в очерка си за Тихо Чубра: „Ай Гидик, най-високата планина на Острова“ (има пред вид Рила, без да казва прякото й име, в интереса на запазването на идеята за Острова).

Край