Пенчо Славейков
Боре Вихор ^[0]

[0] В тоя образ Пенчо Славейков представя поета герой, борец за свободата на своя народ, като има пред вид патриотичните и свободолюбиви мотиви в своето творчество; едновременно с това в образа на Боре Вихор са дадени чертите из живота и творческата насока на Петко Славейков и особено много — на Христо Ботев: като него, Вихор е „воевода на чета“ и умира приблизително на Ботевата възраст, а в самите стихотворения, приписани на Вихор, са използувани мотиви из Ботевата поезия. — Името е съставено така, че да напомня за борческия характер на тоя поет. В очерка Славейков на няколко пъти говори за Вихор като за „борец“. Боре — от сборника на братя Миладинови (с лека промяна, от Боро); Вихор — вариация на думата „вихър“ — с оглед на характеристиката на поета. ↑

[1] Въпреки споменаването в предговора, че „всички песни и стихотворения (в антологията) са избрани само от поети, чиито творения са печатани след 1883 г.“ (в оригиналното издание — „след 1879 г.“), като се има предвид новата българска литература — след Освобождението и главно през време на писателския живот на самия Пенчо Славейков, — Боре Вихор подобно на Видул Фингар и др. прави изключение: неговият живот и творчество са отнесени към българския доосвобожденски период. Датата на раждането на Боре Вихор, 17 април 1827 г., съвпада с датата на раждането на Петко Славейков, с разлика само в месеца — 17 ноември 1827 г.; с образуването на името на родния град на Вихор, Артаня, от обратното прочитане на Янтра, Пенчо Славейков насочва читателя към Търново, роден град на Петко Славейков; тъй като Артаня е главен град на „Острова“, има се пред вид и София. ↑

[2] Травен (тревен) е старобългарско название на месец май — старите българи са имали свои имена на месеците. Според Раковски тия имена са: януари — просиньц, февруари — сечьн, март — сухий, април — резен, май — травьн, юни — изок, юли — чьрвьн, август — зарев, септември — руен, октомври — листопад, ноември — грудьн, декември — студьний. ↑

[3] В очерка си „Олаф ван Гелдерн“ (в кн. 1, 1903 г. на сп. „Мисъл“) същото сравнение: „Но крушката беше паднала и тъй под крушата.“ Като нарича Боре Вихор „круша от корена на баща си“, Пенчо Славейков говори вече за себе си, подемайки своята мисъл, че продължава делото на своя баща: тая мисъл той изразява многократно (срв. например стихотворението „Баща ми в мен“ в цикъла на Иво Доля). ↑

[4] Не случайно Петко Славейков свързва борбата на нашия народ (дадена в антологията в иносказателна форма) за национално освобождение с борбата на Гарибалди за освобождението на Италия от чуждо иго; борците у нас против турското робство се вдъхновяват от примера на гарибалдийците, някои и пряко участвуват в техните редове. Връзката тук е още по-голяма (в очерка за Боре Вихор), доколкото се визира Ботев, тъй като подобен на Ботевия подвиг е тоя на гарибалдиеца-поет Карло Пизакани, също така слязъл на брега на родината си с кораб и загинал заедно с дружината си в битката с поробителя. — За гарибалдийското движение и участието в него на българи Пенчо Славейков говори неколкократно и в „Кървава песен“. ↑

[5] Едно от обичайните и съзнателни смешения на имена и хора от различни периоди. Независимо от това, че животът на Боре Вихор е посочен за предосвобожденската епоха, в княз Селвини „потисника управител на Острова“ очевидно се визира Стефан Стамболов; като Селвини, и той е убит от борците против режима му (недълго след като пада от власт). Селвини — италианско име, идващо по асоциация от примесването в очерка на факти из италианската история. ↑

[6] Боре Вихор избягва в Сицилия: там е огнището на движението на Гарибалди. В „Кървава песен“ Стойко Ръж също — след Белград — е и „во Сицилия, където с Гарибалди — в три боя се е бил“. Като Боре Вихор и героят на „Кървава песен“ Младен Загореца е при Гарибалди, като и тоя български въстаник участвува в боевете пред Рим: „Било му писано в чужбина да загине — на Гарибалдия во битката при Рим“ (Боре Вихор е един от гарибалдийците „при първата атака на Рим“). ↑

[7] 11 май — по стар стил 24 май, денят на славянската писменост. ↑