Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Селцето на Паскал кани четири хиляди компютърни специалисти.

Цифрата е уточнена след голям спор — едни искат да се поканят четирсет хиляди, други настояват за двайсет и пет, около седмица страните са непримирими и не се поздравяват нито по улицата, нито в кръчмата.

После дебатът се подновява.

Предвид на това, че селцето наброява триста къщи, накрая се стига до компромисната цифра четири хиляди.

Икономиката на селцето закъсва и кажи-речи единствените свежи пари идват от играещата мечка на площада в Берковица.

С оглед на преговорите с Европейския съюз и тези пари отпадат.

Екологията ни е поставена под лупа и първото условие е да променим отношението си към мечките.

Посочва се примерът на Австрия, където има двайсет мечки и два милиона туристи.

Докато у нас било обратното.

След категорични възражения от наша страна относно броя на мечките се изяснява, че се е имало предвид, че туристическата ни индустрия оставяла впечатление, че разчита повече на мечките, отколкото на другите услуги.

Каквото и да се е имало предвид, резултатът е, че забраняват на мечката да играе на площада в Берковица и единствените свежи пари секват.

Селцето се вижда оставено с разклатена икономика и колкото и да търси начини да се измъкне от това положение, не може да ги намери.

Тогава се ражда идеята, по примера на Германия, да се поканят четирсет хиляди компютърни специалисти.

Смята се, че тяхното идване ще заздрави икономиката и ще донесе истински ренесанс на местния северозапад.

Впоследствие, както вече споменахме, цифрата се редуцира до четири хиляди, а ренесансът се редуцира във възраждане.

И възраждане е нужно на селцето, и то донемай-къде.

Само да дойдат компютърните специалисти.

И да го възродят.

Компютър в селото няма, но работа ще се намери.

Могат да оправят моста, дето пада всяка пролет, да окопават царевицата, да насипват чакъл по шосето.

Ако им остане време, могат да вдигнат и маслобойна.

За компютърните специалисти държавата ще построи къщи, ще купи компютри, ще открие магазини, болница, училище, ще построи хлебарница и стадион.

Ще пуснат пак рейс до Берковица и жителите на селцето най-накрая ще заживеят като хората.

Край