Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. — Добавяне

Тъй като се хваща на работа в горското, още на втората седмица го изпращат в Австрия.

За обмяна на опит.

Оттам Паскал пише на Йеремия:

 

 

„Здравей, Йеремия! Аз съм добре, ти как си?

Запознах се с един богат човек — на вилата му в Тирол, край басейна.

Излезе експерт по жълтоклюнната кукувица.

Това работи. Цял живот.

Единствената му грижа е жълтоклюнната кукувица да процъфтява и да благоденства.

Други проблеми няма.

И си благоденстват двамата — кукувицата и експертът.

Това не го разправяй в селото, да не хукнат из планината и да изловят всички жълтоклюнни кукувици.

Да напълнят два-три тира и да ги изпратят в Европа за марки.

След като жълтоклюнната кукувица е на такава почит.

Тук е на почит цялата флора и фауна.

Тези хора се привързват с вериги за фабричните комини заради един най-обикновен майски бръмбар.

Понеже популацията му била застрашена от индустрията.

Изобщо насекомото в Европа е на страшна почит.

То не се пръска с отрови, не се опушва с дим и, недай боже, не се убива по никакъв начин.

Вместо да пръскат насекомото, хората пръскат себе си с разни спрейове, но насекомото не пипат.

Вследствие на това евронасекомото се е самозабравило до такава степен, че въобще не бяга от човека.

Аз, като ненапълно интегриран, го убивам, защото ми лази по врата, а то не бяга.

Протестира, позовава се на човешките си права, обаче не бяга.

И това — бръмбар. За другата флора и фауна да не говорим.

Което е интересно, в Европа с охота ядат нашите охлюви, жаби, зайци, лекуват се с нашите билки и змии и си правят скринове от нашите орехи.

За един техен охлюв свалят правителства, а нашите ги ядат с голям апетит.

Освен всичко друго им излиза и много евтино.

Значи те си пазят екологичното равновесие, а ние ходим неуравновесени и изкукали.

Скубем, убиваме, ловим и изнасяме всичко, дето е живо и се търси.

До последната бройка. След нас — пустиня.

Както сме я подкарали, не само ще бъдем неуравновесени, ами ще тръгнем и с краката нагоре.

Аз тук все това сънувам — как цялото село отива на пазар в Берковица с краката нагоре.

И как навлизаме на площада.

Затова пазете жълтоклюнната кукувица, а за другите видове ще видим.“

Край