Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- даница (2013 г.)
Издание:
Станислав Стратиев. Вавилонска хроника
Българска. Първо издание
Редактор: Любомир Стратиев
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Снежана Калинска
ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000
ISBN: 954–491–065–4
История
- — Добавяне
Тъй като се хваща на работа в горското, още на втората седмица го изпращат в Австрия.
За обмяна на опит.
Оттам Паскал пише на Йеремия:
„Здравей, Йеремия! Аз съм добре, ти как си?
Запознах се с един богат човек — на вилата му в Тирол, край басейна.
Излезе експерт по жълтоклюнната кукувица.
Това работи. Цял живот.
Единствената му грижа е жълтоклюнната кукувица да процъфтява и да благоденства.
Други проблеми няма.
И си благоденстват двамата — кукувицата и експертът.
Това не го разправяй в селото, да не хукнат из планината и да изловят всички жълтоклюнни кукувици.
Да напълнят два-три тира и да ги изпратят в Европа за марки.
След като жълтоклюнната кукувица е на такава почит.
Тук е на почит цялата флора и фауна.
Тези хора се привързват с вериги за фабричните комини заради един най-обикновен майски бръмбар.
Понеже популацията му била застрашена от индустрията.
Изобщо насекомото в Европа е на страшна почит.
То не се пръска с отрови, не се опушва с дим и, недай боже, не се убива по никакъв начин.
Вместо да пръскат насекомото, хората пръскат себе си с разни спрейове, но насекомото не пипат.
Вследствие на това евронасекомото се е самозабравило до такава степен, че въобще не бяга от човека.
Аз, като ненапълно интегриран, го убивам, защото ми лази по врата, а то не бяга.
Протестира, позовава се на човешките си права, обаче не бяга.
И това — бръмбар. За другата флора и фауна да не говорим.
Което е интересно, в Европа с охота ядат нашите охлюви, жаби, зайци, лекуват се с нашите билки и змии и си правят скринове от нашите орехи.
За един техен охлюв свалят правителства, а нашите ги ядат с голям апетит.
Освен всичко друго им излиза и много евтино.
Значи те си пазят екологичното равновесие, а ние ходим неуравновесени и изкукали.
Скубем, убиваме, ловим и изнасяме всичко, дето е живо и се търси.
До последната бройка. След нас — пустиня.
Както сме я подкарали, не само ще бъдем неуравновесени, ами ще тръгнем и с краката нагоре.
Аз тук все това сънувам — как цялото село отива на пазар в Берковица с краката нагоре.
И как навлизаме на площада.
Затова пазете жълтоклюнната кукувица, а за другите видове ще видим.“