Станислав Стратиев
Добрите намерения

Както си седи на стълбите и мисли за дълбочинните животни, Паскал се сеща за професора.

Човекът го вдигна на крака за няма и месец, а той едно букетче не му е занесъл.

— Какви хора сме! — мисли си Паскал. — Злото го помним до гроб, а доброто…

Накъсва огромен букет от градината и отива в болницата.

Професорът е на симпозиум, затова Паскал оставя букета в кабинета му и отива да види колегите от бившата си стая.

Всеки му е помагал с каквото може, та иска да благодари и на тях.

Оставя им малко ябълки, тупа ги по раменете, смеят се и си тръгва.

В автобуса за селото Паскал тихичко се смее, като си представя колко изненадан ще е професорът.

В това време в болницата започва да колабира първият.

Той е от стаята на Паскал и уж е много добре, но изведнъж се сгърчва, хваща се за гърлото, не му стига въздух и започва леко да посинява.

Тичат сестри, лекари, кислородни апарати, а междувременно цялото отделение за белодробни заболявания започва да се мята като риба на сухо и да приритва с крака.

Лекарите се виждат в чудо, само преди половин час е минала визитация и всичко е горе-долу стабилно, а сега изведнъж — поголовна криза.

Паниката се увеличава и става пълна, защото никой не може да разбере причината за този мор.

Пристигат все повече и повече лекари, викат и професора по спешност, правят манипулации, обаче положението се влошава прогресивно.

Когато професорът влетява задъхан в клиниката, все едно че сънува най-лошия си сън — апокалипсисът е пълен.

Той тича от стая в стая, мята се, прехвърля светкавично всички възможни варианти, но фактът си е факт — ей така, без симптоми и без причина, известна на медицината, хората си отиват.

Това ще е някаква непозната пандемия, решава професорът и тича към кабинета, за да търси помощ по Интернет.

Когато вижда огромния букет от жълти пролетни цветя, запълнил половината бюро, изведнъж всичко му става ясно.

Уханието се носи из цялото отделение и е толкова мощно, че може да съсипе още три отделения алергично болни, дето припадат от едно само цветенце.

— Кой?!?! — реве професорът, докато изхвърля букета през прозореца. — Кой?!?! Кой го остави тука?!?!

Който го е оставил, си полива градината и си свири с уста.

— Другия вторник ще занеса пак! — решава той. — И по-голям даже!…