Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Цялото селце е плъзнало в царевичните ниви, пълни магарешките каручки с узряла царевица, влачи чували на всички страни, изсипва плетени кошове в москвичите.

Паскал, Миро и Йеремия лежат под ореха в горния край на царевицата и наблюдават пасторалната картина.

— Не се развиваме като всички! — казва Паскал. — Не знам дали е от климата, или има медицинско обяснение.

Миро и Йеремия дъвчат тревички и не реагират.

— Какво искаш да кажеш? — пита след това Миро.

— Светът се развива постъпателно — обяснява мисълта си Паскал. — По спирала. Или в краен случай скокообразно.

— Е? — казва Миро.

— При нас всичко се случва катастрофално — казва Паскал. — Изведнъж катастрофално се разсипва селското стопанство. Катастрофално намалява производството. Банките се увеличават катастрофално, а след това също толкова катастрофално намаляват.

— Паскале! — казва Йеремия. — Хубаво си лежим под ореха…

— Катастрофално намалява раждаемостта — продължава Паскал — и катастрофално се увеличава престъпността.

— Паскале! — моли го Йеремия.

— И катастрофално обедняваме! — завършва Паскал.

— И какво? — интересува се Миро.

— Това го няма в природата — казва Паскал. — Това е нещо космично. Само в космоса непрекъснато се случват катастрофи. Раждат се нови звезди, избухват стари, образуват се мъглявини и се пръскат метеори.

— Паскале! — казва удивен Йеремия. — Как ги запомняш тези работи?

Паскал мълчи и гризе тревичка.

— И какво ни внушаваш? — пита Миро.

— Може би сме извънземни — казва Паскал. — Може да сме дошли от звездите.

Йеремия се задавя с тревичката.

— Мислиш, че сме извънземни?!?! — пита той.

— Не виждам друго обяснение — казва Паскал. — Всичко се движи нормално, всички изглеждаме нормално и в следващата секунда — катастрофа. Поредната. Дали катастрофално ще нарасне корупцията, или катастрофално ще се разпадне държавата, няма никакво значение. Важното е липсата на стъпала. От осемнайстия етаж — директно в мазето. Днеска си Айнщайн, утре — амеба.

— Да ти кажа — признава Йеремия, — винаги съм усещал, че не съм съвсем наред.

— Значи — казва Миро — тези тука, дето прибират царевицата, са извънземни?

— Абсолютно! — казва Паскал. — Не виждаш ли с каква катастрофална бързина я прибират?

— Как няма! — казва Йеремия. — Нали ако се забавят и час, мургавите извънземни ще я оберат до зрънце!…

Край