Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- даница (2013 г.)
Издание:
Станислав Стратиев. Вавилонска хроника
Българска. Първо издание
Редактор: Любомир Стратиев
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Снежана Калинска
ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000
ISBN: 954–491–065–4
История
- — Добавяне
В Северозападна България е следобед и Паскал, Миро и Йеремия са на масата пред кръчмицата.
Обсъждат как селцето да се измъкне от тресавището, в което е нагазило.
Стоят в бедност до шия и перспективи отникъде не се задават.
Работата е огледана от всички страни и кажи-речи всички варианти са прехвърлени, а изход няма.
Когато изпиват и третата мастика, Паскал казва:
— Трябва да инвестираме в чудовище.
Двамата го поглеждат, сякаш го виждат за първи път.
— Ако искаш, да минеме на бира! — казва Йеремия.
— Ако нещо може да ни оправи — повтаря Паскал, — това е чудовище.
— Паскале! — казва Миро. — И друг път си говорил глупости, ама са били по-малки.
— Като онова от Лох Нес — казва Паскал. — В шотландското езеро.
— Дето го даваха по телевизията? — припомня си Йеремия.
— Същото — казва Паскал. — Дето се изписаха тонове хартия, снимаха се филми и се направиха научни експедиции.
— И за какво ти е това чудовище? — пита Миро.
— Чудовище — казва Паскал — е много по-добре, отколкото ако открият наново консервната фабрика. Дето няма да я открият.
Миро клати глава — Паскал пак се отнесе.
— Обаче — казва Йеремия — как ще го пренесем? Много е голямо.
— Ще си открием наше — казва Паскал — в язовира.
В язовира могат да живеят и пет чудовища, навремето потопиха седем села с нивите, ливадите, баирите и къщите, то си е едно малко море.
— А ако не открием? — казва Миро. — Ако няма?
— Хубавото на тези чудовища — казва Паскал — е, че не е ясно има ли ги, или ги няма. Колкото доказателства съществуват, че това е праисторическо земноводно, толкова са и тези, че е по-голяма греда. Местните жители се кълнат, че непрекъснато го виждат, туристи правят снимки, на които личи нещо, а след това телевизията раздухва цялата работа и ето ти чудовище.
— По-хубаво е да го има! — казва Йеремия. — То като нищо може да живее и в нашата къща, дето я потопиха в язовира. Тя имаше голям двор.
— Вие не сте добре! — казва Миро.
— Едно чудовище — казва Паскал — не иска никакви инвестиции. Не му трябват суровини, машини и буркани. Трябва му само да се появява на разсъмване, по средата на язовира, и да изчезва. Оставяйки след себе си загадки, сензации и непресъхващ интерес.
— Според мене — казва Йеремия — всички по-напреднали държави имат чудовища.
— Ако се чуете какво говорите — казва Миро, — направо…
— Едно чудовище — казва Паскал — може да привлече туристи, да изправи на крака леката промишленост в селото и да съживи малкия бизнес.
— Аз ще направя ресторант — казва Йеремия. — А може и мотел.
— Що ли ви слушам! — чуди се Миро. — Толкова работа ме чака!…
— Румъния — казва му Паскал — живее от един граф Дракула, румънския вампир, вече два века. Брой нямат туристите, филмите, книгите, че и модни колекции правят. Ние да не сме по-прости?…
— Дано само се намери чудовище! — казва Йеремия. — Ти Миро недей да го слушаш!…
— Светът иска чудовища — казва Паскал. — Ние колко тракийски съкровища намираме и какво?…
На този въпрос Миро не може да отговори.
Вече притъмнява над Северозападна България, тримата изпиват по още две мастики и стават да си ходят.
Миро зацепва през градините, за по-напряко, Йеремия хваща уличката към реката и изчислява наум колко да са стаите на мотела, за да е на сметка, и в същото време се моли дано да се намери чудовище в язовира.
Паскал отива до тях, взима брадвата и тръгва към гората да отсече големия бук, дето е трийсет метра, и да го хвърли в язовира.
Той пръв ще открие чудовището.