Станислав Стратиев
Мъжът като украса

Комшията си е купил гумена жена и Паскал мисли по въпроса.

Жената си има всичко, можеш и да преспиш с нея, и даже да ти говори през това време, но кравата не може да издои.

И печката не може да запали, да сложи на прасетата, да насече дърва и да докара брашното от мелницата.

Комшията разправя, че можеш да си я правиш по вкуса — можеш мека, а можеш и по-твърда.

Само й пускаш малко повече въздух.

И по-гореща става.

Има си реотани.

— Това е един плюс — казва си обективно Паскал. — Каквото и да говорим.

Той не е от хората, дето казват на бялото черно.

Плюс е и това, дето не се разболява.

— Обаче — мисли си Паскал — в замяна на това не получава заплата.

Ако съседът беше тука, щеше да му каже — то пък една заплата…

Съседа обаче го няма, бори се с гумената си жена, спуснал е всички пердета.

Събираше за кола, но бензинът скъп, па и ги крадат, и миналия петък се яви с гумената жена.

Днеска е сряда, а той не е излизал никъде.

Добичетата мучат гладни в обора и кучето се скъса да обикаля около стълбите, обаче резултат никакъв.

— Сигурно разучава схемата — казва си Паскал, — той още от училище не можеше да разчита схеми.

Обели още един кош царевица, но мисълта му все в гумената жена.

На комшията жените все му бягаха, три му избягаха досега, гумената обаче не може.

Което е още един плюс.

— Паскале, какво се замисли над кочаните! — вика жена му откъм сайванта. — Айде носи тая царевица, че ще замръкнем!

— И не може да говори — мисли си Паскал, — което е четвърти плюс.

През това време вратата на комшията проскърцва, комшията излиза замаян на стълбището, от главата му се вдига пара.

— Страшна работа, ти казвам, Паскале! — казва той на Паскал. — Досега не сме знаели какво е жена!…

— На добичетата обаче фураж не може да хвърли! — казва му Паскал. — И да омеси не може. За какво ти е такава жена?…

— Как за какво?!?! — чуди се комшията. — Ти чуваш ли се какво говориш?!?

— Кажи де! — казва му Паскал. — Аз се чувам, да те чуем тебе!…

— Ми за украса! — казва му след зрял размисъл комшията. — И… нали ме разбираш?…

— За украса е мъжът! — отсича Паскал. — А жената трябва да си е жена!…