Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


— Умният човек — казва Паскал на Йеремия — членува някъде. А не се опитва да бъде себе си.

Пият трето котле греяно вино и навлизат все по-дълбоко в спора.

— Моят психотерапевт казва точно обратното! — опонира Йеремия.

— На твоя психотерапевт му кажи, че има много здраве от мене! — казва Паскал.

— Имаш много здраве от Паскал! — казва Йеремия на Миро.

— Не можеш да членуваш някъде, без да знаеш кой си! — казва Миро. — Поне това трябва да научиш!…

— Наученото — отвръща Паскал — е несигурна работа. Може да го забравиш, да го объркаш или да излезе, че не е така. Докато ненаученото не се забравя. Не знаеш ли нещо — не го знаеш за цял живот.

Миро се хваща за главата.

— Наученото — продължава Паскал — има граници. Ако знаеш португалски, в Англия например няма да се оправиш. А ако не знаеш нещо, не го знаеш навсякъде по света.

— Аз викам да не пиеш повече! — казва му Миро.

— Умният човек — връща се на първоначалната си мисъл Паскал — си изчислява от кой храст ще изскочи заекът, а не разчита на себе си да го гони.

— Тоест? — пита Миро.

— Тоест онези, които гонят заека, никога не ядат заешко.

— Как така? — не разбира Йеремия.

— Заекът е разфасован предварително — обяснява му Паскал. — Договорено е кой какво парче ще вземе, кой ще вземе крак, кой ухо, кой кожа. И това, дето тича, на практика не е заек, а само една видимост.

На Йеремия му запушва главата.

— Каква видимост?!?! — недоумява той.

— На населението винаги се предоставя възможност да участва в гонитбата — казва Паскал. — И то участва с голямо въодушевление. Тича, дюдюка, хвърля капи и се препъва из стърнищата. Но онова, което гони, всъщност не е заек, а различните проценти на различните групи, групировки и лобировки на умните хора. И то никога не ги хваща.

— Паскале! — казва отчаяно Йеремия. — Седели сме на един чин, но не мога да те разбера!…

— Ще ти го обясня по-просто! — казва Паскал. — Умните хора прибират заека. А онези, които се опитват да бъдат само себе си, получават налъм без каишка, на който липсва дървената част. Сега разбра ли?

— Разбрах — отвръща Йеремия. — Аз получавам липсващата дървена част.

— Точно така! — казва Паскал. — Много правилно си разбрал!

— Миро! — казва Йеремия. — От днес не си ми психотерапевт. Аз си записвам час при Паскал.

Миро се е хванал за главата и не отговаря.

Край