Станислав Стратиев
Местни особености на иреалното

Понеже е наредено да се кара строго по правилата, отиват на местопроизшествието.

В селцето на Паскал.

Мостът е въжен, колкото да се разминат двама души, с изпопадали тук-там дъски.

По средата на моста стои червен москвич, производство 1975 година, в окаяно състояние.

Представителката на европейската комисия вижда всичко със собствените си очи.

— Това Вашата кола ли е? — пита следователят.

Пилето унило кима с глава.

Колата се люлее заедно с моста от вятъра.

Следователят поглежда представителката на европейската комисия и започва разпита.

— Госпожата документира всичко, тя е тук, за да установи нарушават ли се човешките права на задържаните при разпит.

— Казвай сега! — нарежда следователят.

— Ами… най-напред изпихме с братовчеда по четири ракии — казва задържаният. — После аз изпих още четири…

— Значи осем?

— И три бутилки вино — добавя задържаният. — Това накрак.

— Така — записва следователят — После?

— После с един от Берковица изпихме още три литра ракия, първия път, и още три, втория. И към две кила джин.

Представителката на европейската комисия спира да диша.

— Това в близката кръчма? — пита следователят.

— В близката кръчма — потвърждава Пилето.

— Така. И?…

— И към двайсетина бири — добавя Пилето. — Виното да беше седем-осем бутилки, не повече. Ама бяло.

— Но той е изпил най-малко шест литра алкохол! — намесва се ужасена госпожата. — А може би и седем!!!…

— Горе-долу! — уточнява следователят — Тука бялото не го броят.

— Абсолютно невъзможно! — казва госпожата. — Според медицината той трябва да е мъртъв!…

— Той не чете медицинска литература — обяснява й следователят. — Не може да чете.

Госпожата онемява.

Пилето е кротък човечец, сторва път и на мравката и да тежи с дрехите най-много четирсет кила, но е много срамежлив.

Той навежда глава и му идва да потъне в земята.

— И? — продължава следователят. — Какво правиш после?

— После се качвам на колата.

Госпожата не може да повярва.

— Качваш се — казва следователят. — Но защо минаваш по моста? Той е за пешеходци.

— Щото по-пряко — отвръща задържаният. — Другият мост е на три километра.

— Но мостът е по-тесен от колата! — казва следователят. — И ти не можеш да минеш оттам!… Ще скъсаш въжетата!…

— Аз минах — казва задържаният, — но по средата съм заспал. И без да искам, съм паднал в реката.

— Падаш в реката — казва следователят. — Добре. И?

— И заспивам. Тоест въобще не се събуждам.

— Ама как може да се спи в река?!?! Да не си мида?!?!

— Не съм — казва задържаният. — Аз не знаех, че спя в река. Братовчедът ми каза. На сутринта. Като ме събуди.

— Той спи цяла нощ на осемдесет сантиметра дълбочина?!?! — пита невярваща на ушите си европейската представителка.

— Тя сега е плитка — казва задържаният. — Пролет става два метра.

— Но това е нереално! — казва категорично госпожата. — Това не може да се случи!… Даже и на сън!…

— Нереалното, госпожо — казва следователят, — по тези места има някои особености. А именно — че си е чиста реалност. Дори повече от необходимото.

И продължава разпита, като строго спазва човешките права на задържания.