Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Мъжката половина от населението е в кръчмицата, пие бира и слуша Паскал, който разяснява, че човешкото око не обработва жълтото.

И когато гледаш към залеза например, жълтата светлина ти отива директно в мозъка.

Кръчмицата мижи срещу залязващото слънце и проверява твърдението на Паскал.

Пред масите спира прашен пикап, слиза небръснат мъж с високоговорител, натиска копчето и приканва селцето да чуе и да види със собствените си очи истинската история за трагедията на Дервент махала.

В съседна Югославия НАТО нанася удари и всеки ден над близката околност прелитат ракети и падат в ечемиците.

Прииждат жени и деца, пристига кметът и сяда най-отпред, Йеремия зарязва кравата, която води към къщи, и се присъединява към публиката.

Без да губят време, небръснатият и шофьорът на пикапа постилат платнище и редят амфитеатрално метални парчета и обгорели ламарини.

После небръснатият със суров глас започва разказа за падналата край Дервент махала американска ракета.

Честен и прост разказ, без украси и музикален съпровод, само истината.

Събралите се чуват воя на прелитащата ракета, писъка на децата, трещенето на чупещите се прозорци и мученето на добитъка.

Виждат огромното огнено кълбо, когато ракетата се пръсва на двайсет метра от махалата, и преживяват ужаса на жителите й, които се мятат в стаите като мишки в капан.

За по-голяма убедителност, в това време шофьорът на пикапа обикаля присъстващите с парче от ракетата, показва надписите на английски и дава на всеки да пипне метала.

Като от време на време вметва: „Така беше!“ и „Мина ми край ухото!“

Публиката е притаила дъх и не мърда, само Паскал успява да прочете на едно от парчетата „Северна Каролина…“

Втората част предава главно мъките на хората от махалата вследствие на преживеният ужас.

Без да се маят, небръснатият и шофьорът отиват до пикапа и свалят оттам количка със схванат старец, на когото само очите му мърдат. Показват стареца на всеки от присъстващите, обяснявайки как точно се е схванал от страх, когато ракетата паднала до двора му.

Връщат стареца в каросерията и вадят дете с шест пръста.

Шестият пръст му израснал за седмица от обеднения уран в ракетите.

Сред жертвите има и пометнала жена, нея не показват, но дават адреса й на желаещите.

След това, докато шофьорът стяга с въжета стареца и детето в каросерията, за да не изпаднат по разбитите пътища, небръснатият обикаля с голямо сито зрителите и събира парите.

Качва се в пикапа, той потегля и се изгубва сред облаци прах и онова жълто, дето човешкото око въобще не може да го обработи.

Край