Станислав Стратиев
Необяснимото

Има необясними неща на този свят, като петела на Паскал например, и Паскал от време на време разсъждава върху тях, седнал на стъпалата пред къщата си.

Птицата лежи на два метра от него, разтърсвана от конвулсии.

Получава епилептични припадъци в навечерието на всеки голям празник.

Казанът е още в плевника, дървата за курбана не са насечени, а петелът вече бере душа в праха.

Паскал схваща мисълта му, но не може да си обясни как петелът разбира кога има празник.

Досега не е сбъркал, всеки път се разболява на точната дата и в момента, в който другите са оскубани, той оздравява.

Това е необяснимо за Паскал.

Както е необяснимо защо кучето му иска да е врана.

Не че го казва, но Паскал го знае. Чете го в очите му.

Винаги е искало да е врана, още от съвсем малко.

Паскал също от време на време иска да е друго, не че му е ясно какво, така че донякъде разбира кучето.

Въпросът е защо врана.

Това Паскал не може да си обясни.

Претеглял е преимуществата на враната, даже хваща една и я държи цял месец в кухнята, но така и не разбира кучето.

Работата и досега си остава необяснима.

Паскал въздъхва и запалва нова цигара.

Има необясними неща на този свят, добре че повечето неща са обясними.

Като например телефонистката.

Тя твърди, че е брюнетка по душа.

Обяснимо е — телефонистката е руса, а началникът на пощата обича брюнетки.

Паскал може да си обясни и Майка Тереза.

Взимаш съседа, който цял живот прави само зло, и го обръщаш наопаки.

Но как става така, че когато си млад и сънуваш момичето си, трябва само да обърнеш възглавницата и тогава и то ще те сънува, Паскал не може да си обясни.

Сега по цяла нощ си обръща възглавницата, но на сутринта жена му не е сънувала нищо.

Или сънува как някой отвързва телето и го откарва.

Паскал гледа замислено върховете на тополите и всмуква дълбоко от цигарата.

Над тополите приплясква птица и се издига към небето.

Врана ли е, или неговото куче, не е ясно… Петелът продължава да се мята в праха и да се прощава с този свят…