Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Трети ден селцето на Паскал кипи, сякаш е обявено Априлско въстание.

Гърмят пушки, мирише на барут, конници препускат из улиците и по баирите, стари, млади и дечица тичат насам-натам, бият камбани.

Възбудата е достигнала краен предел и сигурно някъде вече се пише кървавото писмо, а от австрийската котка няма и следа.

Госпожа Клаперман седи в кметството, обляна в сълзи.

Кметът и Паскал й обясняват някои особености на региона, народни обичаи и поверия, но тя е безутешна.

Може би защото не разбира български.

Най-напечено е в циганската махала, защото госпожа Клаперман кара всяка година хуманитарните помощи там, а и там за последно е видяна котката й.

Като оставим настрана, че котката е евроатлантическа ценност, откъдето и да погледнем, онези хора са толкова привързани към животните си, че скачат в огъня за тях.

И то в най-буквалния смисъл.

Случаят с госпожа Клаперман е още по-тежък, защото котката е единственият член на нейното семейство.

И единственият наследник на три замъка, предприятие за металорежещи машини и хотел в Залцбург.

Зимата беше тежка, снегът затрупа селцето до комините и на Паскал просто не му се мисли какво е станало, когато пухкавата котка е минала по изгладнелите улици на ромската махала.

Той отпъжда от ума си най-лошото и разказва на госпожа Клаперман историята с циганина, комуто давали царство със земи, гори, богатства, а той попитал: „А хляб ще дават ли?“

С това иска да подготви госпожата за евентуалната развръзка, но липсата на симултанен превод проваля начинанието му.

Конфузът е голям, госпожа Клаперман от пет години докарва два тира с помощи и захранва и облича ъндърграунда в селцето и като благодарност ние изяждаме котката й.

Кметът непрекъснато предлага на госпожата сливова ракия, тя непрекъснато отказва и припада на всеки кръгъл час.

Балканите са невралгичната точка на Европа и източник на каквито и неприятности да си помислиш, но всичко си има граници и не можеш да влизаш в Европа, като третираш котките им по този начин.

Кипежът в селцето продължава, Паскал разказва на госпожа Клаперман за Рилския манастир, а виновницата за всичко, австрийската котка, в нежна изнемога флиртува със седмия вече котарак под рано разцъфналите праскови в съседния двор.

Пролетта избухва в жилите на дърветата, боядисва небето в синьо и на котката най-малко й е до госпожа Клаперман и предприятието за металорежещи машини.

Гърмежите едва достигат до ушите й и й се струват като нежни звуци на клавесин от Моцарт.

Край