Станислав Стратиев
Съседът през зимата

Паскал и съседът му седят пред горското и отпиват от бутилката на Паскал.

В краката им лежи убитият вълк.

Шишето е на свършване, затова двамата скачат час по час да мерят вълка.

Паскал го изкарва метър и шейсет, съседът — метър и четирсет.

— Стегни се! — казва му Паскал. — Двайсет сантиметра — това е почти половин кубик!…

Горското дава два кубика дървен материал за убит вълк и двамата чакат да си получат заслуженото.

Може и един кубик да е — отвръща съседът, — обаче истината преди всичко. Човек заради едната чест живее!…

— Ако беше така, ти отдавна да си умрял! — казва му Паскал. — А вълкът е даже метър и шейсет и един!…

Ракията е четирсет и пет градуса, а шишето — еднолитрово, затова съседът се обижда.

Паскал му подава бутилката и му казва да не се ядосва за дребни работи. Ето го и вълка — кой знае за какво се е ядосвал, а сега лежи на снега и се прави на един и четирсет.

Съседът пресушава бутилката и се съгласява с Паскал.

— От един кубик колко черчевета ще излязат? — пита той Паскал, докато му връща празната бутилка.

— Зависи как ги мериш! — отвръща Паскал. — С твоето мерене ще излязат повече!…

Съседът понечва да се обиди отново, но си замълчава и пресмята наум черчеветата.

Като гледа бутилката, Паскал забелязва, че древният философ е абсолютно прав — всичко тече и всичко се променя, и нищо не остава непроменено.

Бутилката също е променена — сега е празна.

— Дай сега от твоята ракия! — казва Паскал.

— Няма да може! — отвръща съседът.

— Защо? — пита го Паскал. — От мойта как можеше?

— Ракията е и братова! — обяснява съседът. — На двамата е. Няма да е честно!…

— Добре де! — казва Паскал след кратко размишление. — Ние ще изпием твоята половина, а братовата ти ще я оставим!…

— Няма да може! — отвръща пак съседът.

— Защо няма да може? — чуди се Паскал.

— Защото братовата е отгоре! — казва съседът.

Настъпва тишина. Паскал гледа убития вълк, гледа съседа си, осмисля информацията, а след това пипва съседа си за гушата и започва да мете с него снега наоколо.

След десет минути пред горското лежат вълкът и съседът, в еднакви пози, като двама братя близнаци.

Само дето съседът е с двайсет сантиметра по-дълъг.

Прозорецът на горското се отваря и оттам се провиква горският.

— Паскале, два ли са? — вика той. — К’во ще ги правиш тия четири кубика?

И затваря прозореца.

Паскал седи и пуши.