Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 7 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Паскал е постигнал една относителна нирвана — изпил е две кани от младото вино и жена му е при майка си, — когато пристига Йеремия.

Има разтревожен вид и е озадачен.

— Прасето иска да ме целуне! — заявява той още от вратата. — Не знам какво става.

— Кое прасе? — налива му вино Паскал. — Дето ще го колиш другата седмица?

— Същото — казва Йеремия и изпива чашата на един дъх. — Непрекъснато ме прегръща.

— Откога? — пита Паскал.

— Петнайсетина дена вече — отвръща Йеремия. — Като започна от Йордановден — не е спирало.

— Ами да — казва Паскал. — То те е обикнало.

— Кой ме е обикнал? Прасето?!?!

— Прасето — казва Паскал. — Стокхолмски синдром.

— Как стокхолмски? — казва Йеремия. — То е купено в Берковица.

— Няма значение къде е купено — казва Паскал. — Обича те, защото си палач.

— Аз ли съм палач?!?! — обижда се Йеремия.

— Нали ще го колиш? — казва Паскал.

— Ще го коля — отвръща Йеремия. — Може да съм колач, но не съм палач.

— Такава е терминологията — успокоява го Паскал. — Ти си палач, а то е жертвата.

— Каква жертва?!?! — настръхва отново Йеремия. — Това си е прасе. За каква жертва говориш?!?!

— Обяснявам ти стокхолмския синдром — казва му Паскал. — Когато нещата много се проточат, както при тебе, щото ти това прасе го колиш вече два месеца, и палач и жертва живеят заедно, жертвата постепенно обиква своя палач.

— Не мога ли да го заколя, когато си искам?!?! — пита наежен Йеремия.

— Естествено, че можеш — казва му Паскал. — Но това няма да му попречи да те обича.

— Значи — казва Йеремия, — когато ти колеше твоето, бяха пържоли, а сега е жертва?!?!

— Моето не ме е обичало — казва му Паскал. — Щото веднага му теглих ножа. Нямаше време да се осъзнае като жертва. Загина си като прасе.

Йеремия се замисля.

— Казваш, жертвата обиква своя палач? — пита след това той.

— Абсолютно — казва Паскал.

— Значи — констатира Йеремия — аз затова обичам жена си?

Този път се замисля Паскал.

Край