Станислав Стратиев
Балкански папарак

Наближава Коледа, а жената на Паскал не може да намери козата.

И друг път е изчезвала, тези животни въобще чезнат и се появяват доста безразборно и могат да ти скъсат нервите.

Сега обаче сняг е затрупал селото, вълци се мяркат като черни точки по баирите, из всички дворове точат ножове и стоката сънува лоши сънища, та жената на Паскал не може да си представи къде може да отиде.

— Освен да се е дематериализирала — мисли си тя, — ама как ще се дематериализира, като цигани не са се мяркали от близо месец!…

Не смее да пита Паскал, едно, че тя отговаря за козата, друго, че Паскал се е изнервил напоследък, не върви бизнесът, не продадоха есента зелето, с корнишоните също загазиха, празът стои в мазето на камари, едрият боб също застоява. Конкуренцията бие през палците, още като се зададеш на пазара. Внасят от Турция и са много чувствителни.

Така е, когато няма диалог, ако го беше питала, щеше да разбере, че Паскал е продал козата.

И е взел на старо фотоапарат „Киев“.

Като не му дават да бъде земеделец, ще стане папарак.

И докато жена му се върти из двора и влиза безцелно в обора и плевника, наднича в кокошарника и гледа зад насечените дърва, Паскал ходи с тихи стъпки из селото.

Да не го познаваха, щяха да кажат, че е лисица.

Фотоапаратът е готов, всичко е на фокус, остава само да щракне.

Ама какво да щракне?

Стойчо претака виното.

Йеремия слага зеле. Винаги се сеща, когато другите вече го ядат.

Баба Цена преде, ама тя ще си преде денонощно и докато е жива, щото, ако спре, се схваща.

Миро и Анани, дето живеят по-нататък, точат ножове и всичко живо, дето има пера и сланина, е адски изнервено и обикаля двора, досущ както Паскал селото.

И гледа да се завре някъде, където да не го намерят.

Не стават за снимка.

Дотук нищо не става за снимка.

Кметът, който се занимава и с малък бизнес, седи на двора, заобиколен от отрязани петльови глави, и им скубе перцата, дето са точно зад гребените.

После ги връзва на кукички и рибарите се избиват да ги купуват за примамка.

Ама „Плейбой“ няма да го купи. Нито пък „Сън“.

Главите даже не са човешки.

Отдолу по улицата се задават две баби и мъкнат подир себе си вършини.

Не стига че не са фотогенични, ами и нищо сензационно няма, вършините са съвсем редовни, дават им ги от горското.

Паскал започва да се отчайва.

Това село ще го докара до просешка тояга.

Поне Памела Андерсън да се мернеше отнякъде, прегърната с Ричард Гиър.

Да минат по уличката, след бабите с вършините.

Никой не минава обаче, бабите също изчезват и само сняг пада на парцали и затрупва балканския папарак.

— Ще ида да заколя прасето! — казва си той. — То се е видяло, че никой няма да мине!…

А уж сме били на кръстопът.