Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Паскал държи щрауса за връвта и чака Йован.

От всяка порта изкарват добитък и го пускат в общото стадо, което иде по селската улица.

Води го Йован, поливалентен пастир, който пасе всичко — овце, кози, крави, коне, гъски. Баща му също е бил пастир. И дядо му. И прадядо му. Тука е така — пастир ли си, това е завинаги.

Стадото стига портата на Паскал, Йован поема връвта и повежда щрауса нататък.

От известно време Паскал експериментира с щрауси, заради месото. Но и да не беше месото, пак щеше да експериментира. Това е в кръвта му. Баща му също е експериментирал. И дядо му. И прадядо му. Тука е така — експериментираш ли, това е завинаги.

На следващата порта чака кметът. Той пие мляко направо от бюджета и сутрин не изкарва нищо. Стои на портата заради щрауса.

Кметът дава знак и стадото спира.

— Йоване, колко пъти ще ти казвам да махнеш този щраус! — казва, както всяка сутрин, кметът.

— Аз паса! — с достойнство отвръща, както всяка сутрин, Йован. — Каквото ми дадат, това паса. И баща ми е пасъл. И дядо ми.

— Но не щрауси! — справедливо отбелязва кметът. — Пасли са каквото трябва!

— Като ми дават щрауси — също така справедливо отбелязва Йован, — ще паса щрауси. Човекът си плаща.

— Този щраус — обяснява му кметът — ще ни съсипе европейската интеграция! Всички се европеизират, ние се африканизираме!…

— Щраусът е австралийски! — напомня му Йован.

— Не ми обяснявай какъв е! — ядосва се кметът — Просто недей да го пасеш! Това е заповед!…

— Противонародни заповеди не изпълнявам! — отвръща Йован. — Сега е свобода!…

— Не е свобода — казва кметът — А демокрация. Демокрацията значи ред.

— И в казармата има ред — казва Йован, — но и там противонародни заповеди не се изпълняват.

— Разбери! — казва кметът — По шосето непрекъснато минават комисии. Ще видят щрауса и ще ни отрежат помощите от европейския фонд за развитие!… Няма да можем да си оправим моста!…

Мостът пак е съборен. И при предишния кмет е бил съборен. И при по-предишния. Чука е така — съборен ли е мостът, това е завинаги.

— И кой виновен после — кмета! Няма да го изберем отново, щото не е оправил моста!… Така ли?!?!

Йован си дялка с ножчето свирчица.

— Погледни си стадото! — пуска в ход най-силното си оръжие кметът. — Овце, кози, щраус… Не стадо, а Ноевия ковчег!…

Засегнат на най-чувствителното място, Йован му отвръща:

— Когато ти оправиш моста, аз ще си оправя стадото!

Засвирва със свирчицата и подкарва стадото към шосето.

Край