Станислав Стратиев
Френско бъдеще

Когато пристига на летище „Орли“, в куфара на Паскал е само бюстът на Каравелов.

От бронз.

Буквичките на името са в джоба на балтона му.

След отчаяни опити да се разберат с Паскал, скенери и тем подобни френските митничари записват, че внася бюста на Виктор Юго, и го пропускат.

Единствено в името на европейската интеграция.

И на франкофонията.

Без да се оглежда, Паскал запрашва към Люксембургската градина.

В градината вали сняг, пълно е с бюстове на прочути хора.

Паскал сяда на една пейка, изважда Каравелов, слага го до себе си и се замисля.

Посегнаха и на Каравелов.

Три години повтаряше класа заради него, баща му ощави кожата му с пръчката и бял ден не видя, докато не го научи наизуст.

Оттогава и на сън да го бутнеш, ще ти каже какво е отвърнал дядо Либен на Хаджи Генчо и на коя страница.

И съдържанието на вестник „Независимост“.

Каравелов му стана близък, почти роднина.

Продаде лозе, та да се направи бюст и да се сложи в селската градинка, до площада, редом с Иларион Макариополски.

Когато задигнаха Макариополски, Паскал предупреди на всеослушание местния ъндърграунд, че ако посегне на Каравелов, ще му разплаче майката.

Ъндърграундът се кълнеше и заклеваше, че косъм няма да падне и че те Каравелов го имат повече и от баща.

След което го задигнаха.

На Паскал му причерня, опаса два патрондаша и гърмя над покривите в махалата на ъндърграунда, докато не му донесоха бюста обратно.

Не бяха успели да го закарат за претопяване.

Държа Каравелов близо месец до леглото си, а после видя по телевизията филма за Люксембургската градина.

И хвана самолета за Париж.

В Люксембургската градина вали сняг, по алеите тихо стоят бюстове на прочути хора, снегът прави брадите и мустаците им бели.

Паскал погалва Каравелов по главата и му казва:

— На добро място ще бъдеш, бачо Либене!…

Сваля балтона и прави фундамент от сняг. Слага внимателно бюста отгоре, после бавно реди буквичките на името.

Свършва и се оглежда — Каравелов стои в Люксембургската градина все едно че там е роден.

Паскал сваля шапка и мълчи малко.

— Карай до пролетта — казва той след това, — пък тогава ще видим.

После поема и се изгубва в падащия сняг.