Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. — Добавяне

Паскал стои в двора на психиатрията и наблюдава как двама санитари се мъчат да свалят братовчед му от покрива.

Братовчедът е прегърнал с две ръце комина и не се отлепя, а те го увещават по какъв ли не начин да отиде при тях.

Резултатът е нулев, защото санитарите не смеят да излязат от капандурата и го придумват от разстояние.

Прави са — с психиатричен никога не знаеш какво може да се случи.

Може да се хвърли, а може и да те хвърли.

Паскал го гледа и започва да се тревожи — какво ще прави с този човек.

Закриват малките психиатрични заведения по градчетата поради липса на средства, тежките случаи преместват, а за леките викат роднините да си ги приберат.

В телеграмата пишеше, че братовчедът е лек случай, но като го гледа, Паскал започва да се съмнява.

Не му се мисли даже какви са тежките случаи, като гледа този „лек“.

Санитарите са изчерпали увещанията и пускат в ход последния аргумент.

— Братовчед ти е дошъл да те види! — казват му те. — Може ли сега да стоиш на покрива?!?! Няма ли да слезеш да му кажеш едно „здрасти“?!?!

Болният поглежда надолу.

— Здравей, братовчед! — махва му с ръка Паскал.

— Здрасти! — казва братовчедът, но не се пуска от комина.

Паскал въздъхва и тръгва да търси лекаря.

Намира го в кабинета, потънал до уши в епикризи и истории на заболяванията, слага ги в големи пликове и ги надписва.

Приготвя евакуацията.

— Добър ден, докторе! — казва му Паскал. — Извинявайте, но нещо не ми е ясно.

— Вие на оперната певица ли бяхте? — пита докторът, без да вдига очи. — Тя изпя ли арията?

— Аз съм на този до комина — казва Паскал. — Дето не могат да го свалят цяла сутрин.

— Методи — сеща се лекарят. — И какво не ви е ясно?

— Тука го лекувате толкова време и не можахте да го излекувате, а какво ще го правя аз? Това не ми е ясно. Навън.

— Ако нещо може да му помогне — казва лекарят, — това е само светът навън. Когато прекрачи прага на нормалния живот, няма начин да не се повлияе и да не оздравее. Средата е най-великият лечител.

— Вие на това отвън му викате нормален живот?!?! — пита невярващ Паскал.

— Е! — казва лекарят — Това са разтегливи понятия.

Паскал кима и излиза на двора.

На покрива положението е същото — братовчедът се държи за комина, а санитарите стоят в капандурата.

— Братовчед! — вика му отдолу Паскал. — Не се пускай!…

Край