Станислав Стратиев
Етнографски музей

Паскал има една баба, дето не може да спре да работи.

Тя е на възрастта на Биг Бен, прочутия лондонски часовник, който е на повече от век, но часовникът все пак е спирал няколко пъти за ремонт.

Бабата не е.

Цял живот работи.

Оре, сее, копае, бере, пере, готви, чисти, дои, пасе, преде, тъче, сече, пече и мие.

От деветдесетата година нататък само плете, с две куки, но като стига стоте, Паскал й забранява.

Тя спира и на другия ден се схваща тотално.

Вдървява се навсякъде, и очите й даже не мърдат.

Паскал се вижда в чудо.

Води я по лекари, на изследвания, на физиотерапии, минерални бани, въздействат й с лазер — нищо не помага.

Бабата все едно че е направена от дърво.

По едно време на Паскал му хрумва нещо и й дава куките и едно кълбо прежда.

Тя започва да плете на секундата и оживява пред очите му.

Като в приказка на братя Грим.

До обяд наплита една лява ръкавица и започва дясната.

На базата на многократни експерименти Паскал установява, че в момента, в който престане да плете, бабата се схваща от главата до краката.

Когато го съобщава на лекарите, те искат да направят симпозиум за бабата.

Паскал обаче не я дава.

Бабата си седи у тях и плете, а в другата стая жена му разплита.

Навива преждата на кълбо и я дава отново на бабата.

Така вървят дните, припечелват малко от туристи, които води началникът на пощата, за да видят бабата.

След известно време започват да отбелязват по картите бабата като туристически обект и нещо, което трябва да се види на всяка цена като етнографска рядкост.

Започват да спират все повече автобуси пред Паскал, появяват се японци, снимат с камери.

Камерите не пречат на бабата, нищо не й пречи, стига да има достатъчно прежда, тя си плете и от време на време си тананика.

Паскал вече е стъпил на краката си, не му е проблем да купува прежда, жена му продава ръкавиците на японците, които ги грабят като топъл хляб, поръчал е и картичка с плетящата баба, която също ще продава.

Но и без картичката припечелва достатъчно, за да седи на стъпалата пред къщи и да си мисли за дълбочинните животни.