Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. — Добавяне

Паскал е чист като гълъб, но е винаги на местопрестъплението.

Където има убит, обрана банка, подпалена мандра — Паскал е там.

Ако някъде задигат крави или пълнят варели от нелегален кран на нефтопровода, Паскал е със сигурност ако не на една крачка, то поне съвсем наблизо.

Абсолютно невинен.

Без да има нищо общо с цялата работа.

Силите на реда най-напред си го обясняват с чиста случайност, а след това започват да се изнервят.

Когато се натрупат толкова случайности една до друга, това си е чиста улика.

Питат Паскал как си го обяснява, той им казва, че не може да си го обясни.

Според него е дарба.

Някои свирят хубаво на цигулка, той винаги е на местопрестъплението.

Човек така се ражда.

По въпроса за дарбата силите на реда са съгласни, обаче подозират друг род дарба.

Обявяват Паскал за глава на подземния свят и го следят с всички позволени и непозволени технически средства.

Не се сдобиват с нищо.

Или е гениален престъпник, или наистина се е родил с такава дарба.

Решават да използват дарбата му срещу злото, но замисълът се проваля.

Всеки път, когато залагат някъде Паскал като мюре, не се случва нищо.

Напразно чакат наоколо.

Отиде ли сам на воденица, веднага докарват в чувалите някой бизнесмен с дупка в челото.

Силите на реда се виждат в чудо.

Нито могат да държат Паскал непрекъснато вкъщи, нито могат да обясняват непрекъснато дарбата му пред по-високите инстанции.

Които не вярват даже на собствената си майка, а камо ли на подобни глупости.

За да не обърква постоянно следствието и да го насочва в грешна посока, го изпращат на Малдивите.

Излиза им по-евтино, отколкото да го разкарват насам-натам и да го разпитват на почивки във всички сектори, отдели, управления и министерства.

На Малдивите Паскал още първата седмица е пет пъти последователно на местопрестъплението и го връщат с „Интерпол“.

Паспортът му е само дупки и черни печати.

Даже на челото му има черен печат.

Паскал слиза от самолета и гледа силите на реда с честни сини очи, а те се хващат за главата и тичат да викат подкрепления.

И излизат прави — преди още Паскал да им каже „Добър ден“, вече отвличат самолета на „Луфтханза“.

Край