Станислав Стратиев
Прекалено бавно за Паскал

Както си окопава лозето, Паскал намира колелото на историята.

На някакви си трийсет сантиметра под чернозема.

С прът в него.

Така ще е, казва си Паскал, като не изкоренихме лозята, както ни заповяда хан Крум.

Или Габровски ще направи някой социалдемократически кръжок в тях, или ще се намери колелото на историята.

Не ми стига другата работа, ами сега и него да го мисля.

Слагаха пръти в него, кой ли не слага, и ето го в моето лозе.

С поредния прът.

Прътът пак може да се използва за нещо, ще вържа доматите, ама колелото?

Като го гледам, музеят няма да даде и пет хиляди.

Що ми трябваше да окопавам толкова дълбоко лозето.

Паскал плюе, сяда и запалва цигара.

Никакъв музей, ще се юрнат да копаят в лозето и ще го съсипят.

Паскал плюе още веднъж.

Хората изкопават полезни изкопаеми, а ние все такова ще изкопаем.

Няма да ми се падне имане, казан със злато, ами колелото на историята.

То ще е, какво ще е друго, щом има прът в него, значи е колелото на историята.

Все разправяха, че се върти и ще се върти до не знам си кога, ама на — лежи в лозето ми.

Паскал допушва цигарата, хвърля колелото в каруцата и запрашва към селото.

Занася го в сайванта, притваря вратата и му тегли един шут.

Помисля малко и му тегли още един.

После сяда в сламата и се замисля.

След няма и два часа става, измъква старата ръчна количка изпод прътите и монтира колелото.

Насипва фураж и подкарва към обора.

Количката върви със скърцане и скриптене и през оборот и половина накуцва.

Но върви.

Колелото на историята отново се завърта.

Че се върти, върти се, обаче малко бавно за Паскал, тромаво, ако така я караме, мисли си той, няма да я докараме доникъде.

Ще изпоколабираме всичките.

Той си поема дъх и пришпорва количката.

Разхвърчават се кокошки, сипе се фураж, кряскат пуйките, количката трещи през двора.

Чак като бърз влак няма да го докарам, ухилва се Паскал, обаче, който може да бута по-бързо, да заповяда…

Изръсилият се фураж чертае светла диря подир него.