Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Всеки се бори с гаргите както знае, окача кречетала, задвижвани от вятъра, слага плашила. Паскал обаче разчита на естетическото им чувство.

Резултатът е очебиен — на всички черешите им са изкълвани, а неговата е непокътната.

Как го прави Паскал?

Окичва цялата череша с кукли.

Стари, нови, купува от магазините и ги слага на дървото.

Гаргите се устремяват към плода, но на петдесет метра от дървото спират като ударени от гръм и се разбягват.

Има и случаи някоя да умре от страх.

Паскал седи под черешата, гледа гаргите, които кълват черешата на съседа, и си мисли.

Гаргата все я подценяваме — мисли си той — и я смятаме за проста, обаче не сме прави. Ние свикнахме с грозното и не ни прави впечатление, а гаргата не може. Като види куклите, и бяга.

Той бута с пръста си една мравка в правилната посока и продължава разсъжденията си.

— И не е ясно защо. Така стана този живот, вече знаем всичко, дадена ни е цялата информация, нищо обаче не ни е обяснено.

Поради това Паскал си търси обясненията сам.

— Ескимосите — казва си той — различават двайсет и три вида сняг, а ние започнахме да не различаваме майка си от баща си. Отдавна сме за връзване, ама сме много. Няма такова въже.

Наоколо цъфти божурът, прелитат пчели, лазят буболечки, но това не смекчава Паскал.

— Как ще стане тая работа — помисля след това за внука си той, — аз му показвам жива мишка, то ме пита откъде се навива. Всичко му стои като в рисуван филм.

Защо става така, Паскал не може да си обясни.

Той и много по-прости неща не може да си обясни, например птицечовката, но иска да знае.

Няма кой да му го обясни обаче.

Когото и да помоли, всеки ще му каже: „Че каква ми е на мене далаверата да ти обяснявам?“

Знае си Паскал, затова и не пита.

Мъчи се сам да търси обясненията и обикновено към обяд се отказва.

Става, отупва си панталоните и се отправя към къщи.

— А може би — мисли си той — всичко е поради това, че искаме да изпием живота на две глътки. Много сме жадни.

Той клати глава — животът се поема на малки глътки, всеки ден по малко, кротко, смирено, както пчелата поема прашеца, за да го превърне в мед. Така е направен този свят, да се поема на малки глътки.

Гаргите върху черешата на съседа опровергават мислите му — тракат с клюновете и гълтат черешите като невидели.

Край