Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Паскал си преписва молитва против оток на кон и с едното ухо слуша жена си.

Не е спряла да говори от обяд.

И пак за лозето.

Ветеринарен няма от седем години в цялата околия и със свещ да го търсиш, затова Паскал, ще не ще, преписва молитвата, че ще трябва да я връща на съседа.

Жена му говори за лозето.

Отдавна му било времето.

Било срамота от хората.

Цялото село си окопавало лозята, само тяхното стояло като турско гробище.

При това било отзад, в двора, не било в Сибир.

Него като го мързяло, поне на нея да не забранява, че я било срам да отиде във фурната.

— Как пък не спря! — мисли си Паскал, докато преписва. — Ще взема да сбъркам нещо, да ми се повреди конят!…

Жена му си поема дъх и продължава.

Паскал не я слуша, а се концентрира в молитвата, щото е точно на най-трудното.

Три пъти го чете и пак не можа да го разбере.

„… Слепите го видяха, без крака го гонеха, без ръце го уловиха, без въже го вързаха, без нож го заклаха, без огън го изпекоха, без уста го изядоха.“

Паскал въздъхва. Как ще го изядат без уста, главата му не го побира.

Ама ще го препише, без кон е за никъде.

Жена му си кара нейната.

По едно време мисълта му се отклонява от молитвата и той се заслушва в думите й.

Чувал ги е вече двайсет хиляди пъти.

Знае ги наизуст.

Да окопаел лозето!…

— Да не съм луд — мисли си Паскал. — Как ще го окопавам, като отдолу съм закопал три тона арматурно желязо, дето го взех от строежа на подлеза!… Изгърбих се да го влача по нощите!… Съсипа ми се и конят!… Да го окопая, та всички да го видят!…

Той клати глава.

— Виж й акъла! — продължава мисълта си. — Грозде!… И какво ще взема? Ако не го оберат циганите, ще го изкълват гаргите, ако те не го изкълват, борците ще ми го вземат за стотинки. И да пропуснат, Винпром ще ми сваля на три пъти цената и накрая ще се ядосам и ще им го подаря!… А желязото си е желязо! Като му дойде времето, ще купя половин къща с това желязо!…

Той се връща към молитвата и старателно пише…

„Без нож го заклаха…“

Край