Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- даница (2013 г.)
Издание:
Станислав Стратиев. Вавилонска хроника
Българска. Първо издание
Редактор: Любомир Стратиев
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Снежана Калинска
ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000
ISBN: 954–491–065–4
История
- — Добавяне
Паскал претака виното и е доста напреднал, когато елементарната частица неутрино обръща всичко с главата надолу.
Излиза, че частицата има тегло.
Тоест — маса.
Екип от сто и двайсет учени открил доказателства за това.
Паскал оставя виното и се задълбочава във вестника.
До него стои жена му, която току-що е донесла вестника и повтаря:
— Нали ти казвах!…
Паскал не й обръща внимание.
Откритието е революционно и може да обърне с главата надолу фундаменталните теории за миналото и бъдещето на Вселената.
Така предава Ройтерс.
Най-главното — може да даде отговор на загадката защо Вселената не е толкова тежка, колкото науката смята, че трябва да бъде.
Паскал чак се изпотява.
Виното прелива през котела и се разлива из зимника, но Паскал въобще не забелязва.
— Я си вдигни пръста! — казва той на жена си.
— Кой? — пита тя.
— Който и да е! — ядосва се Паскал. — Вдигни го!…
Жената вдига показалеца.
Паскал го гледа толкова вторачено, че жена му се изплашва.
— Паскале! — казва тя. — Какво ти става?
— Знаеш ли — казва й Паскал, — че над петстотин частици от този тип могат да преминат през върха на пръста всяка секунда?
— През моя?!?! — изплашва се още повече жена му.
Паскал поклаща глава и се връща отново към вестника.
Според стандартната теория за елементарните частици неутриното няма тегло. Новите резултати са ключът към Свещения граал на физиката, теорията за голямото обединение.
— Мамицата му! — казва Паскал. — Чудя се аз защо е толкова тежък този живот, защо ми е толкова тежко, от дете още, а то сме претоварени с елементарни частици. Които уж нямат тегло!…
Той поглежда кокошките, които се валят пияни в краката му.
— Как няма да се валят — мисли си той, — кой знае колко хиляди частици тежат отгоре им!…
Хвърля поглед към жена си, която се е втренчила в пръста си.
— Така и така ще ни тежи — казва й той, — обаче, когато ти обяснят защо, ти става по-леко!…