Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. — Добавяне

Паскал претака виното и е доста напреднал, когато елементарната частица неутрино обръща всичко с главата надолу.

Излиза, че частицата има тегло.

Тоест — маса.

Екип от сто и двайсет учени открил доказателства за това.

Паскал оставя виното и се задълбочава във вестника.

До него стои жена му, която току-що е донесла вестника и повтаря:

— Нали ти казвах!…

Паскал не й обръща внимание.

Откритието е революционно и може да обърне с главата надолу фундаменталните теории за миналото и бъдещето на Вселената.

Така предава Ройтерс.

Най-главното — може да даде отговор на загадката защо Вселената не е толкова тежка, колкото науката смята, че трябва да бъде.

Паскал чак се изпотява.

Виното прелива през котела и се разлива из зимника, но Паскал въобще не забелязва.

— Я си вдигни пръста! — казва той на жена си.

— Кой? — пита тя.

— Който и да е! — ядосва се Паскал. — Вдигни го!…

Жената вдига показалеца.

Паскал го гледа толкова вторачено, че жена му се изплашва.

— Паскале! — казва тя. — Какво ти става?

— Знаеш ли — казва й Паскал, — че над петстотин частици от този тип могат да преминат през върха на пръста всяка секунда?

— През моя?!?! — изплашва се още повече жена му.

Паскал поклаща глава и се връща отново към вестника.

Според стандартната теория за елементарните частици неутриното няма тегло. Новите резултати са ключът към Свещения граал на физиката, теорията за голямото обединение.

— Мамицата му! — казва Паскал. — Чудя се аз защо е толкова тежък този живот, защо ми е толкова тежко, от дете още, а то сме претоварени с елементарни частици. Които уж нямат тегло!…

Той поглежда кокошките, които се валят пияни в краката му.

— Как няма да се валят — мисли си той, — кой знае колко хиляди частици тежат отгоре им!…

Хвърля поглед към жена си, която се е втренчила в пръста си.

— Така и така ще ни тежи — казва й той, — обаче, когато ти обяснят защо, ти става по-леко!…

Край