Станислав Стратиев
Месечен баланс на чувствата

Съседът си го знае наизуст, но все пак го записва.

За прегледност.

„Септември 2000 година. От първи до седми — мразя. От седми до осемнайсти — ненавиждам. От осемнайсти до двайсет и пети — не мога да ги понасям. От двайсет и пети до трийсет и първи — ще ги удавя в капка вода.“

Това е месечният баланс на чувствата му.

В сравнение с август е мразил три дни по-малко, но пък четири повече е ненавиждал.

Общо взето, така се движи.

От години.

На практика, откакто се е родил. Май с този баланс е закърмен.

Ако нещо се променя, то е през октомври.

Тогава полосата „не мога да ги понасям“ обикновено се увеличава с два-три дни за сметка на „ненавиждам“.

И традиционните, или както Съседът ги нарича „коледни“ изменения през декември, когато балансът изглежда така: „от първи до дванайсти — ненавиждам, от дванайсти до края на месеца — ще ги удавя в капка вода“.

След това, през януари и февруари, се зареждат монотонни в емоционално отношение дни — „мразя, ненавиждам, не мога да ги понасям…“

През април, май, юни — все същото.

Кого, защо — не е важно, важно е чувството.

Съседът е емоционален човек и чувствата му често се променят — понякога може да мрази цял месец, понякога два дни.

Или като започне да ненавижда — цяло лято.

Но така се случваше, като беше млад.

Постепенно чувствата му се поуталожиха, поуспокои се, вече почти не му се случва да избухне или да изпадне в неконтролируема емоционална криза.

Чувствата му са стабилни, трайни, постоянни.

Месечните му баланси от години вече си приличат като две капки вода.

Е, някъде високосна година, някъде двайсет и осем дни, но колко са те.

Съседът е убеден, че Ботев, това е единственият поет, когото признава, всъщност е написал само „силно да мразим“, а това „силно да любим“ го е прибавил редакторът, за да се хареса някому.

Съседът мрази и редакторите.

Те все прибавят или махат нещо и развалят цялата работа.

Ако може, би ги удавил в капка вода.

Той си представя какво биха направили редакторите от неговия баланс на чувствата.

„От първи до седми — мразя. От седми до осемнайсти — изпитвам симпатия, от осемнайсти до двайсет и пети съм весел, от двайсет и пети до трийсет и първи — обичам трима души.“

Затова и си записва.

Документира за поколенията.

Защото не се знае какво ще добави утре евентуалният редактор.