Фабиан Ленк
Художникът и папата

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе, Тоскана, в семейство на дребни благородници. Баща му заемал различни чиновнически постове и управлявал неголямото семейно имущество. Скоро след раждането на Микеланджело семейството се преместило да живее във Флоренция. Бащата се погрижил синът му да получи добро образование и още от ранна възраст започнало обучението на момчето при флорентинския хуманист Франческо да Урбино. Микеланджело обаче искал да стане художник. Въпреки несъгласието на баща си той успял да постигне своето и на тринайсет години станал чирак на известния скулптор Доменико Гирландайо^[1]. Именно той го въвел в тънкостите на скулптурата и рисуването на фрески. След двегодишно чиракуване Микеланджело започнал да посещава Академията — училище във Флоренция, основано от семейство Медичи^[2] по подобие на древногръцката академия на Платон. Тук Микеланджело изучавал скулптура, изкуство, философия и имал възможност да се срещне и да се учи от едни от най-известните мислители и творци на своето време.

По време на обучението му в Академията се случил инцидент, който оставил белег на лицето му за цял живот. Неговият приятел Пиетро Ториджано, който се учел в същото скулптурно ателие, разбил носа на Микеланджело с юмрук при една свада. До края на живота носът на великия художник останал крив и той много се срамувал от лицето си.

След смъртта на Лоренцо Медичи във Флоренция настъпили политически безредици и Микеланджело заминал първо за Венеция, а после за Болоня. Там отворил и първото си ателие и започнал да трупа опит и известност. Работил за църкви и влиятелни личности, които можели да си позволят да заплатят работата му.

Едва 21-годишен, Микеланджело бил поканен в Рим, за да изработи статуя на римския бог Бакх. Именно по време на този му престой френският посланик при Светия престол поръчал на Микеланджело изработването на една от най-известните му творби — „Пиета“, която и днес може да се види в катедралата „Свети Петър“.

Въпреки огромната възхита, която предизвикала статуята, истинската известност за Микеланджело дошла около две години по-късно, след като завършил шедьовъра си — статуята „Давид“, изработена по поръчка на една от градските гилдии във Флоренция.

Микеланджело бил не само прочут художник и скулптор, но и отличен архитект и поет.

През 1508 г. папа Юлий II го извикал в Рим, за да изрисува купола на Сикстинската капела. По това време стените вече били украсени с различни шедьоври, между тях и известната фреска „Христос предава на свети Петър ключа от рая“ на Пиетро Перуджино (ок. 1445–1523) — в северната част на капелата.

Папа Юлий II имал репутацията на човек, вдъхващ ужас. Сприхав и избухлив, той бил известен с това, че удрял подчинените с жезъла си. Всичко това му навлякло прозвището „ужасния папа“. Джорджо Базари, съвременник на Юлий II и Микеланджело, твърди, че папата ударил дори Микеланджело, тъй като работата в Сикстинската капела не вървяла достатъчно бързо.

Самият Микеланджело, независимо от гениалността и успехите си, не бил особено дружелюбен и общителен. Малкото му приятели го описват като човек на настроения, затворен в себе си и крайно недоверчив. Хубавите дрехи и вкусната храна му били също толкова безразлични, колкото и добрите обноски. Бил отдаден изцяло на изкуството и ревниво криел творбите си от завистници. Рисувал фреските си точно както е описано в този роман, прикрити с платнище, за да не ги види никой, преди да са завършени. Папата вероятно е правил многократни опити да надникне зад платнището. Микеланджело дори бил убеден, че папата се преоблича, за да види незабелязано фреските.

Но недоверчивостта на Микеланджело не била неоснователна. Към враговете му се числели прочутият архитект Браманте и гениалният художник Рафаело. В едно писмо до приятел Микеланджело писал, че се страхува да не бъде убит. Според него искали да го убият, защото бил най-добрият художник и защото бил уличил Браманте в некадърност. Факт е също така, че Рафаело, непосредствено след откриването на първата част от фреските на 15 август, направил опит да получи поръчката за западната част на капелата. Но Юлий II не се съгласил, въпреки че не можел да понася Микеланджело. Опитът за покушение срещу Микеланджело обаче, описан в тази книга, е плод на въображението на автора.

Честите търкания между Микеланджело и папата и между Микеланджело и другите художници не попречили на работата му върху фреските в капелата. За четири години (между 1508 и 1512 г.) художникът създал едни от най-известните живописни творби в света.

На 1 ноември 1512 г. всички фрески били завършени. На площ от петстотин и двайсет квадратни метра са нарисувани сто и петнайсет фигури с размер, по-голям от човешкия, и още около двеста в сцените от „Сътворението на света“. За съжаление, сто години след смъртта на Микеланджело проникващата дъждовна вода, прахът и димът от свещите започнали да развалят фреските. Правени са многократни опити за тяхната реставрация, но често „спасителите“ им нанасяли още повече вреда.

Между 1980 г. и 1994 г. куполът на Сикстинската капела е изцяло реставриран след внимателно проучване. Първоначално саждите и мръсотията били изследвани в лаборатория, за да се намери най-подходящият начин за тяхното премахване. След като специалистите отстранили дебелия слой сажди, се появила една, смятана за непостижима за онова време, наситеност и яркост на боите. Неповторимото творение на Микеланджело оживяло в цялото си великолепие. Днес нова конструкция на покрива, климатична инсталация и специална пътека (поглъщаща всяка прашинка от обувките на посетителите) предпазват фреските от по-нататъшно разрушаване.

След триумфа в Сикстинската капела и след смъртта на папа Юлий II, Микеланджело се върнал за две години във Флоренция. Там, освен всичко друго, той работил по фасадата на църквата „Свети Лоренцо“ и над гробницата на Медичите. От 1534 г. Микеланджело отново бил в Рим и на възраст около шейсет години поел една голяма поръчка, която отново го отвела в Сикстинската капела. По поръчение на папа Павел III^[3] в продължение на шест години Микеланджело рисувал върху фронтона над олтара фреската „Новият завет“, която днес е една от най-известните в света. След това папата му възложил да изрисува личната му капела. С тази си работа, категорични са експертите, Микеланджело достига нов връх в творчеството си.

Умира на 18 февруари 1564 г. в Рим. Погребан е в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция. Неповторимото му изкуство го надживява и го прави безсмъртен.