Урсула Ле Гуин
Изкачването по северната стена (Из дневника на Саймън Интертуайти от първата експедиция на улица „Лавджой“)

21.02. Робърт достигна базовия лагер с петима шербети. Донесе няколко броя на „Таймс“ от миналия месец, които изчетохме жадно. Екипът ни сега е пълен. Авангардната група потегля нагоре утре. Времето е устойчиво.

22.02. Придружих авангардната група до седловината под Веранда, после се върнах. Вятър до 80 км/ч, на пристъпи, но времето е устойчиво. Питър докладва по радиостанцията, че в лагер Веранда всичко е наред.

Шербетите пеят край лагерните си огньове.

23.02. Готвим се. Стягаме оборудването. Времето е устойчиво.

24.02. Достигнахме лагер Веранда с лекота след еднодневно изкачване. Възникна проблем на мястото, където решетката и конзолата се срещат, но авангардната група беше оставила въже, така че преодоляхме козирката без сериозни проблеми. Ому Ба използва скок със засилка и пристигна преди останалата група. Изобретателен е, но с лоша дисциплина. Лош пример за другите шербети. Лагер Веранда е равен, сух, заслонен, далеч по-приятен от базовия. Радвам се, че се измъкнахме от безкрайните рододендрони. Тази вечер вали сняг.

25.02. Парализирани от снега.

26.02. Също.

27.02. Също. Свършвам последните страници от „Таймс“ (обявите).

28.02. Дерек, Найджъл, Колин и аз тръгваме нагоре в заслепяваща виелица и вятър, за да набележим пътя и да забием клинове. Видимост — много лоша. Найджъл хленчи.

Тръгваме назад по обяд, стигаме лагер Веранда в три следобед.

29.02. Силен дъжд и вятър. Ому Ба е пиян от 27.02. С какво? Запасите от спирт за печката са силно намалели. Изобретателен, но с лоша дисциплина. Наказанието е трудно при тези обстоятелства.

30.02. Робърт прокара въжета чак до североизточната козирка. Принуден е да се върне заради страха на шербетите от обитателите. Непреодолимо суеверие. Трябва да се откажем от плановете за маршрута и да се насочим направо към Водосточна тръба. Няма да издържим дълго наблъскани в този лагер, без вестници. В нашата палатка няма място за шест души и чуваме как шестнайсетимата шербети се карат непрекъснато в тяхната. Сега си давам сметка, че групата ни е излишно многобройна, независимо че някои от нас са по-ниски от метър и петдесет. Десет подбрани мъже са достатъчни. Видимост нула цял ден. Сняг, дъжд, вятър.

31.02. Градушка, суграшица, мъгла. Трима шербети липсват.

1.03. Свършва говеждият бульон. Дерек пада духом.

4.03. Пропуснах дни, докато имаше виелица. Днес ярко слънце, никакъв вятър. Ослепителен сняг по ниските възвишения. Оттук не виждаме височините. Шербетите се върнаха от необясненото отсъствие с какао на прах. Въодушевление. Откопаване и подготовка за изкачване (две групи) утре, цял ден.

5.03. Успех! На покрив Веранда сме! Гледка — зашеметяваща! Непокореният връх на 2618 се вижда ясно на югоизток. Втора група (Питър, Робърт, осем шербети) още не е пристигнала. Ветровит, открит лагер на стръмния скат. Шинглите се хлъзгат от дъжд и суграшица.

6.03. Найджъл и двама шербети се спуснаха назад до северния ръб, за да пресрещнат втора група. Върнаха се в четири следобед, без да са ги видели. Вероятно са се забавили в лагер Веранда. Радиото мълчи. Вятърът се усилва.

7.03. Колин си изкълчи рамото, докато се изкачваше с въже до прозореца. Глупава, детинска постъпка. Независимо дали има, или няма обитатели, шербетите много държат да не ги безпокоим. Няма и помен от втора група. Съобщенията по радиото — неразбираеми, смущения от радиостанция за кънтри музика. Ветровито, но ясното време продължава.

8.03. Решени сме да се изкачим утре, ако времето се задържи. Поправяме очила, сменяме прокъсани торбички за клинове. Шербетите не се ангажират.

9.03. Сам съм на Високия покрив.

Никой друг не иска да продължи изкачването. Кон и Найджъл ще ме чакат три дни в лагер Веранда-покрив. Дерек и четирима шербети започнаха спускане до базовия. Аз тръгнах с двама шербети в пет сутринта. Хубав изгрев на изток, в седем и четири минути. Изкачвах се постоянно, целия ден. Сложен момент при последната козирка. Шербетите — много дръзки. Увиснал на въжето, Ому Ба каза: „Забележи гледката, сър!“. Изтощен съм при пристигането в лагер Висок покрив, но първите трима шербети бяха разпънали палатките и ни чакаха с топло какао. Покривът е толкова стръмен, имам чувството, че мога да се изтъркалям в съня си!

Шербетите пеят в палатката си.

Над мен е острият връх, а също коминът, който се извисява отвесно към звездите.

Това е последният запис в дневника на Саймън Интертуайти. Четирима от петимата шербети, които са били с него в лагера на Високия покрив, са се върнали в базовия лагер след три дни. Те са донесли със себе си дневника, две чисти фланелки и туба паста от аншоа. Разказът им за съдбата на Саймън е несвързан. Групата на Интертуайти изоставя опитите да покори Северната стена на улица „Лавджой“ номер 2447 и се завръща в Калкута.

През 1980 г. японска група от служители на „Исузу“ с четирима шербети водачи покорява върха през Северната стена, с рапел пред прозореца на кабинета и забивайки клинове чак до козирката. Протестите на обитателите са неефективни.

Досега никой не е покорил комина.