Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Milun, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Щом ще разказваш случки разни,

знай, че читателят се дразни,

когато тяхното начало

е сходно. Тука бих желала

5 да изясня за всички хора

кой е Милон, какво е сторил,

как е живял на този свят,

защо и в песни е възпят[1].

 

Милон бил във Уелс роден

10 и щом бил вече посветен

във рицарство, при всеки бой

излизал победител той.

Горд, благороден и учтив,

безстрашен, силен и красив,

15 Милон известен бил в Ирландия,

в Норвегия и във Шотландия,

В Готланд[2] и Логър[3] имал стари

добри и предани другари,

един ли граф, маркиз и крал

20 почитал го и го ценял;

но и завистници мнозина

бил си спечелил без причина.

В туй време в същия район

живеел някакъв барон

25 със щерка си: със красота

невиждана блестяла тя.

Понеже всеки срещнат хвалел

Милон, в гръдта й се запалил

любовен плам[4]… Тя му признала,

30 чрез пратеник, че би желала

тоз плам да бъде споделен.

А рицарят, ощастливен,

на пратеника отзивчив

отвърнал, че дорде е жив

35 ще я обича; толкоз бил

блажен, че щедро го дарил,

и рекъл му: — И аз желая

за имам, друже, срещи с тая

девойка! Този златен пръстен

40 ще й го сложите на пръста:

кажете, че е дар от мен[5].

Ако поиска някой ден

да ида там, не се бавете

и бързо ме предупредете.

45         И пратеникът, с новината,

отишъл право при момата,

подробно всичко й предал

и от Милон й пръстен дал

в знак, че споделя любовта й.

50 Зарадвала се много тя и

вестителя възнаградила.

Милон и неговата мила

си утолявали страстта

в кът таен. Не след дълго тя

55 се стреснала, като разбрала,

уви, че е забременяла.

Девойката се притеснила

и с милия си споделила

разкъсващата я тревога.

60 Такъв грях се наказвал строго:

могли с меч да я посекат

или пък да я продадат

като робиня в край далечен;

над цял Уелс тежал извечен,

65 суров, неумолим закон.

Дордето чудел се Милон…

как да предотврати бедата,

тя рекла: — Мили мой, когато

един ден се роди детето,

70 ще трябва да го занесете

на моята сестра, която

блести със хубост всепризната,

и с безподобна доброта

(в Нортумберленд[6] живее тя).

75 Аз и писмо ще й изпратя,

да знае как стоят нещата,

ще я помоля да отгледа

в дома си милото ми чедо.

Ще му привържа на вратлето

80 туй златно пръстенче, което

ми подарихте, мили мой.

В писмото ще посоча кой

му е баща и как живях

под тежестта на моя грях.

85 Когато порасте детето,

тя пръстена и писъмцето

да му даде и нека то

да си ги пази, докато

баща си срещне някой ден[7].

 

90 И ето, че дошъл момент

тя да роди. Край нея бдяла

една матрона побеляла:

родилката се доверила

на дамата и тя прикрила

95 от всички вкъщи този случай

и никой нищо не научил.

Родило се момче. Жената

в торбичка, цялата в позлата,

писмото скътала прилежно,

100 а после на вратлето нежно

тя пръстенчето закачила.

Със ленен плат го оповила,

положила го в люлка бяла,

загърнала го с покривало,

105 обшито в края с кожа ценна,

и на матроната почтена

детенцето-сукалче дала,

а тя веднага призовала

Милон. Притулен в таен кът,

110 той чакал да му го дадат,

за да го занесе на хора,

които нужното да сторят.

Те с него тръгнали на път и

запирали по седем пъти

115 на ден по домове, в които

накърмено и преповито

било детето… В своя замък,

зарадвана, добрата дама

приела крехкото създание

120 и с много грижи и внимание

да го отгледа се заела[8].

 

А орисията отвела

Милон в чужд край да се прослави,

но в отчаяние оставил

125 в дома й своята изгора.

А нейният баща, наскоро

след случката, й известил,

че вече твърдо е решил

да я омъжи… Непозната

130 тъга обзела й душата,

все по Милон скърбяла тя

и тръпнела при мисълта,

че бъдещият й съпруг,

ще разбере, че с някой друг

135 е спала… „Ако се омъжа,

не е възможно да излъжа

съпруга си. А туй ще значи

аз подир него да се влача

като слугиня чак до края.

140 Как можех отнапред да зная,

че ме очаква унижение?

Щях за Милон да се оженя,

та този срам да се потули,

а не да слушам злобни хули…

145 Защо ли да живея още,

щом и слугите денем, нощем

одумват ме и ме следят?“

Но ето, че дошъл денят

на сватбата — женихът взел

150 девойката и я отвел[9].

 

Милон се върнал един ден

във своя край, но все тъй в плен

на смазващата го тъга.

Утеха му било сега

155 това, че в същата страна

е и любимата жена.

И скоро той измислил как

да й даде потайно знак,

че в своя дом се е прибрал.

160 Той имал лебед снежнобял,

на шията му прикрепил

писмо до нея, поверил

вестителя на свой приятел,

когото искал да изпрати

165 до близкия сеньорски замък

при своята любима дама.

— Щом, драги мой, се добереш

до замъка, ще предадеш

чрез портиера тази птица

170 на мойта мила хубавица.

        Приятелят, без да се бави,

взел лебеда и се отправил

към замъка. Щом приближил

до портата, той поздравил

175 стоящия на пост вратар:

— Аз, друже мили, съм птичар.

Със примка, на една поляна

край Карлеон, успях да хвана

ей този лебед белокрил

180 и с радост бих го подарил

на дамата от този замък,

защото бих желал да нямам

проблеми, докато се скитам

из вашата страна честита.

185         Вратарят, който се оказал

любезен, най-учтиво казал:

— За жалост, тук не позволяват

на външни хора да остават

при нея, ала аз все пак

190 ще видя дали има как

самият ти да разговаряш

със госпожата.

                                И вратарят

отправил се натам и влязъл

в обширен хол: там забелязал,

195 че двама рицари напети

с игра на шах били заети.

Друг никой нямало. Тогаз

при мнимия птичар завчас

отново той се озовал

200 и знак с ръката си му дал

да го последва. Пред вратата

на стаята на госпожата

съгледали девойка мила,

която им се поклонила,

205 усмихнала им се любезно

и ги поканила да влезнат.

„Птичарят“ лебеда предал

на дамата, а тя васал

извикала и рекла строго:

210 — Ще трябва да се грижиш много

за този лебед: всеки ден

да бъде хранен и поен!

        Но притесненият „птичар“

я спрял: — Това е кралски дар;

215 на никой друг, освен на вас,

не давам тази птица аз.

        Погалила му тя главата

и шията, а под перата

напипала със пръст писмото

220 и в миг изтръпнала, защото

разбрала тутакси кой може

така находчиво да сложи

писмо във птича перушина.

 

Щом пратеникът си заминал,

225 тя счупила с ръка печата

и със вълнение в душата

прочела името „Милон“.

В гръдта й се надигнал стон,

от радост тя се просълзила,

230 с целувки трепетни покрила

писмото, след това се взряла

във редовете и разбрала,

че от копнеж неутолим

линее нейният любим

235 и че животът и смъртта му

зависели от нея само:

щом тя реши, че някой път

ще могат да си уредят

отдавна чаканата среща,

240 могла би много просто нещо

да стори — да му прати вест

по лебеда… Тя още днес

храна ще почне да му дава,

та все по-пъргав той да става.

245 Накрая трябва за три дена

да бъде птицата лишена

от всякаква храна: тогава

тя ще се устреми направо

към родната си стряха мила,

250 където се била родила.

Когато дамата прочела

писмото, мигом се заела

със лебеда: той месец цял

във стаята й престоял,

255 там тя го хранила, поила…

В туй време вече се сдобила

с мастило и със пергамент,

избрала подходящ момент,

писмо набързо съчинила,

260 със пръстена си го скрепила

и във перата му го свряла,

след като лебеда държала

три дни, без нищо да е ял.

Дотолкова той изгладнял,

265 че щом го пуснала, стремглаво

политнал и се спуснал право

на рицаря Милон в краката.

Той го помилвал по крилата,

писмото тутакси открил,

270 на иконома си вменил

за него грижи да полага,

в писмото вгледал се веднага,

прочел, че тя го поздравява

сърдечно и го уверява,

275 че с него, докато е жива,

ще бъде истински щастлива

и че от него вест ще чака.

Така изнизвала се всяка

година: лебедът-вестител

280 нататък и насам прелитал

и цели двадесет лета

тешил той техните сърца.

Оставяли го без храна,

преди към другата страна

285 крила за полет да разпери:

там той храна щял да намери.

Дори и във затвор да бяха,

и там за срещите си щяха

те да открият сгоден кът[10].

 

290 През този период синът,

за който грижела се вкъщи

сестрата като майка съща,

порасъл и настъпил ден

и той да бъде посветен

295 във рицарство. Тогаз сестрата

и писъмцето, и халката

му дала, после му разкрила

коя жена го е родила

и колко снажен и красив,

300 достоен, горд и отзивчив

е татко му Милон. Когато

младежът, с трепет във душата,

изслушал разказа подробен

за този рицар безподобен,

305 той рекъл си, че щом е син

на смел и славен исполин,

какво остава му да прави

освен със чест да се прослави

със смелост и с човещина

310 далеч от своята страна.

И в този ден младежът вече

решил се за последна вечер

във замъка да пренощува.

На сутринта той се сбогувал

315 със леля си: тя с наставления

родителски и с насърчения

проводила го до портала,

достатъчно пари му дала

и той заминал към морето,

320 към Саутхамптън, откъдето

през Барфльор към Бретан поел.

И там той многократно взел

в турнири рицарски участие

и все печелел първо място.

325 Към всички благосклонен бил

и туй, което придобил,

когато влизал във двубой

с богатите, най-щедро той

раздавал го на бедни хора.

330 и гледал добрини да стори.

Отвъд морето той бил считан

за най-безстрашен, най-възпитан,

бил отстъпчив, любезен, честен

и станал с подвизи известен

335 из целия уелски свят.

Говорели, че рицар млад

и смел морето прекосил

и в край далечен проявил

достойнства с нищо несравними.

340 Наместо с неговото име,

го Несравнимия[11] зовели

и непрестанно се дивели

на всяка негова изява.

Милон чул как го възхваляват

345 и как твърдят, че по турнири,

по сборове и панаири

не можел друг да го надвие

и чест и слава да добие.

Той незабавно взел решение

350 да тръгне бързо с намерение

до родния си град да стигне

и своя остър меч да вдигне,

за да се мери във двубой

със рицаря: от коня той

355 с един замах да го събори,

за срам и присмех да го стори.

А след двубоя ще поскита

известно време, за да пита

за своя син — дано узнае

360 как чувства се, в коя страна е.

В писмо до своята любима

Милон я известил, че има

подобни планове, и тя

го подкрепила с мисълта,

365 че хем сина им ще открие,

хем за честта си ще се бие,

показвайки и дух, и сила.

Нима тя би го отклонила

от туй похвално намерение!

370 Снабден с богато снаряжение,

от свойта мила насърчен,

Милон отишъл един ден

в Нормандия, а пък оттам

поел към близкия Бретан,

375 сдружил се с рицари най-лични

и взел участие в различни

турнирни схватки и игри,

раздавал дарове, пари,

почитан бил и величан.

380 Като при свои във Бретан

той цяла зима преживял,

а щом Великден се задал,

турнирите се подновили,

в Мон Сен Мишел се появили

385 голям брой рицари фламандски,

бретански, френски и нормандски,

и тук-там някой англичанин.

Сред тези рицари избрани

със слава и Милон блестял.

390 Той пръв отишъл и държал

да мери сили на дуел

със онзи рицар горд и смел,

за който чул безброй похвали.

Когато всички се събрали,

395 турнирът се завихрил: кой

участвал пряко във двубой,

кой пък се включвал във игрите:

един излизал победител,

друг се признавал победен.

400 Милон от всички бил дарен

с овации, защото бил

съперниците си сразил,

а онзи млад герой безспорен,

за който вече ви говорих,

405 с такава сръчност се сражавал,

че всички други побеждавал.

Милон го гледал със възхита

как удря с меча, как налита,

един миг завидял му даже

410 и пожелал да му покаже

пред всички своето умение.

И се започнало сражение:

Милон ударил го тъй здраво,

че копието му направил

415 на две парчета и от коня

едва не смъкнал го. Но оня

съвзел се и му тъй отвърнал,

че на земята го обърнал.

Но щом под шлема забелязал,

420 че кичур бял се е показал,

щом сивата брада видял,

той в миг обхванат бил от жал,

поел на коня му юздата

и дружелюбно във ръката

425 му я подал: — Сеньор, простете!

На коня си се пак качете…

Прекланям се пред възрастта ви,

разкайвам се, че ви направих

за срам.

                Когато пак Милон

430 възсядал своя хубав кон,

видял, че неговият пръстен

блести на момъка на пръста,

и го попитал: — Момко мил,

от кой баща си наследил

435 такъв кураж, такава сила?

Коя жена те е родила

и как на име си наречен?

В несметен брой турнири вече

участвах, много преживях

440 и по земи различни бях,

без да съм бил, до тоя ден,

аз на земята повален

от друг… Ти, драги, победи ме,

успехът ти неоспорим е

445 и с туй заслужи почитта ми.

        А той отвърнал му: — Баща ми,

Милон, доколкото аз знам,

е от Уелс. Обикнал там

на благородник дъщерята

450 и тъй се случили нещата,

че на света съм се родил.

Аз още мъничък съм бил,

когато хора ме завели

в Нортумберленд при мойта леля,

455 и тя за мене непрестанно

се грижеше. Щом рицар станах,

снабди ме с кон и със доспехи

и тук изпрати ме успехи

да жъна в рицарски сражения.

460 Сега аз имам намерение

в страната си да ида пак,

да разбера баща ми как

понастоящем преживява,

дали при мама се вестява,

465 дали тя още му е близка.

Ей този златен пръстен искам

да види той, туй само стига

да ме познае…

                                Скочил мигом

Милон, за щита му се хванал

470 и рекъл: — Боже, чудо стана!

Та аз бях тръгнал да издиря

сина си, а го тук намирам[12]!

        При тези му слова, младежът

от коня хвърлил се и нежно

475 прегърнал своя мил баща.

Такива трогващи неща

си казали баща и син,

че сбралите се до един

разплакали се от вълнение.

480 Милон изчакал с нетърпение

да спрат игрите, та спокойно,

съвсем открито и обстойно

историята си да може

пред чедото си да изложи.

485 И те прекарали нощта,

споделяйки си радостта,

в един хан, обиколени

от рицарите просълзени.

Милон с младежа споделил

490 как се със майка му сближил,

как нейният баща я дал

на някакъв богат васал,

как връзката си продължили,

как тайната си поверили

495 на лебеда, как чрез писмата

той често радвал им сърцата.

Щом чул това, синът му кратко

и ясно казал: — Чуй, татко,

аз се заклевам да убия

500 мъжа й и тогава вие

ще се ожените със мама[13].

Друг изход според мене няма.

 

        И тъй, бащата и синът

към своя край поели път,

505 помогнало им и морето

с попътни ветрове… Но ето,

че до целта когато щели

да стигнат, те по път видели

мъж, който за Бретан пътувал

510 и щял наскоро да отплува.

Налагало се да отиде

с Милон веднага да се види

и от любимата му вест

да предаде: той още днес

515 да се приготви да замине,

че бил съпругът й починал.

Милон не скрил си радостта,

предал на своя син вестта

и тръгнали към онзи замък,

520 където влюбената дама

от щастие се разридала,

когато своя син видяла

порасъл, възмъжал, напет…

И без от никого съвет

525 да искат, двамата решили

да се оженят и склонили

на сватбата им да кумува

синът им: с него да празнуват.

От този ден те заживели

530 щастливи, докато умрели.

 

На любовта им съкровена

е тази песен посветена.

На книга я записах аз

и я предназначих за вас.

Бележки

[1] Ст. 8: Мари декларира желание да не започва разказа според тогавашните условности за встъпление, но в действителност остава в утъпканите пътища на пролога. Оттук и въпросът дали в казаното от нея няма самоирония.

[2] Ст. 17: Готланд е вероятно наименование на Ютланд (Северна Дания), която, според Роман за Брут от Вас, крал Артур е завладял редом с Ирландия и Норвегия. Ако приемем, че изброените страни препращат към завоеванията на крал Артур, това означава, че Мари е искала да изтъкне славата на своя герой именно на фона на успехите на легендарния пълководец.

[3] Ст. 17: Логър е старинното име на Шотландия, което се използва и по времето на Мари. По същия начин тя назовава Нормандия с предишното име на областта — Невстрия (Двамата влюбени), въпреки че северното племе нормани я завладява и прекръства три века по-рано (IX в.). С умишлената употреба на анахронични топоними Мари подсказва, че описаните от нея събития са се случили отдавна.

[4] Ст. 29: И тук, подобно на Екитан, героинята се влюбва в Милон преди да го е видяла. Както вече посочих (вж. бел. към стих 48 на Екитан), този мотив е симетрично противопоставен на мотива за любовта от пръв поглед. Традицията, водеща началото си от Овидий, отрежда първостепенно място на зрителния образ на дамата. Неговият приемник Андре Капелан (съвременник на Мари) дефинира любовта като страст, породена от гледката на красиво същество от другия пол. По тази логика той стига до категоричния извод, че незрящият човек не може да обича… Жак д’Амиен пък подражава на Андре Капелан. В своето Любовно изкуство (средата на XIII в.) той отсича: „Където са очите, там е любовта.“

[5] Ст. 41: Милон отвръща на чувствата на девойката, като й праща дар, символизиращ вечна връзка. И тук наблюдаваме търсен контраст между задочното и внезапно зараждане на любовното чувство и неговата дълготрайност, въпреки че през по-голямата част от времето (така нареченото „време на историята“ трае повече от двадесет години — рекордна продължителност за новелите на Мари!) влюбените са разделени. По този повод Милена Михайлова пише: „Това е любов, която започва от разстояние и се подхранва от дистанцията“ (цит.съч., с. 137).

[6] Ст. 74: Нортумберленд, графство в Североизточна Англия.

[7] Ст. 89: Ситуацията в Милон напомня за тази в Ясена: новородено е изоставено с идентичностни атрибути (тук пръстен и писмо, в Ясена — халка и платно). В Милон обаче съдбата на детето е решена още преди неговото раждане.

[8] Ст. 121: Грижите за новороденото са описани много по-подробно, отколкото тези за Ясена. Ако допуснем, че Мари е написала Милон след Ясена, можем да гледаме на второто „ле“ като на амплификация на темата за изоставеното дете, която първото „ле“ третира твърде лаконично. От друга страна, прави впечатление, че в Милон любовта между родителите е предмет на голяма част от разказа, докато родителското им чувство е представено набързо.

[9] Ст. 150: Омъжването на приятелката на Милон е друг набързо споменат епизод. Мари отделя повече място на последиците от този брак. Разказът протича на различни скорости, които пораждат своеобразни светлосенки в повествованието.

[10] Ст. 289: Ролята на лебеда е от съществено значение за цялостната интерпретация на новелата. Три последователни „ле“ отреждат важно място на птица: Йонек, Славеят и Милон. Соколът в Йонек е не символ на влюбения, а самият влюбен. В Славеят птицата символизира няколко аспекта на любовното чувство. Песента на славея е радостна и носи радост на влюбените; в ръцете на ревнивия съпруг убитият славей се превръща в ловен трофей; трупът на птицата, положен в платното, на което дамата бродира своя разказ, е веществено доказателство за неговата правдоподобност; златното ковчеже, в което приятелят полага славея, става мощехранителница: „светите“ мощи на славея символизират святото и вечно чувство на влюбените. В Милон лебедът, подобно на славея, е полифункционален символ. От една страна, той е двойник на героя (тук е възможен паралел със Зевс, превърнал се в лебед, за да люби Леда), от друга, той е посредник между разделените влюбени, такъв, какъвто се оказва и техният син. Много точно Милена Михайлова отбелязва: „Лебедът снове напред-назад и осъществява връзката между любовниците, както прави това корабът в Гижмар. Птицата, която всеки от двамата храни, но не остава задълго при никой от тях, а живее между двамата, е изместен, идеализиран образ на отдалечения син. Подобно на пръстена и на писмото, разказващо за тяхната любов, окачени на шията на детето, лебедът носи на своята шия бляна и любовното желание“ (цит.съч., с. 143 — преводът е мой: С.А.).

[11] Ст. 341: В оригинала е казано: Sens Per. Прозвището е двусмислено, означава както „Безподобния“, така и „Без баща“.

[12] Ст. 472: Мотивът за анонимния двубой между баща и син е познат и в древността (Лай, убит от сина си Едип; Одисей, посечен от сина си Телегон, който търси баща си…). Малко преди Мари дьо Франс анонимната епическа поема Гормон и Изамбар (~1130) описва епизод, в който синът (Изамбар) побеждава в двубой баща си Гормон, оставя го жив и се оттегля, без да го познае. Разбира се, всеки път мотивът има различно значение според художествения контекст, в който е вграден. В Милон противопоставянето между бащата и сина е в подкрепа на идеята за приемственост. А тя е важен елемент в този разказ за трайната любов.

[13] Ст. 501: Синът на Милон възнамерява да убие съпруга на майка си. С това той би постъпил като Йонек. Но в случая Мари предпочита по-мек изход от ситуацията: съпругът почива внезапно и любимата на Милон възвръща свободата си.

Край