Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Laüstic, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

В Бретан и днес се пее песен

за славея. Там е известен

под име лаустик[1]. Отвъд

Ламанш найтингейл го зоват,

5 а в близкия нам френски свят

е като росиньол познат.

 

Разказаното тук било

се случило край Сен Мало,

в един стар град. Там двама смели

10 и силни рицари живели;

със чест и доблест всепризната

те славели се из страната.

Единият от тях бил женен

за знатна дама с несъмнени

15 достойнства: умна и красива

приветлива и отзивчива[2].

А вторият бил млад ерген…

И той бил храбър и почтен,

ала богатства не пестял

20 и на живот се бил отдал.

Но влюбил се, и то не в друга,

а във законната съпруга

на своя най-добър съсед.

След увещания безчет,

25 най-сетне дамата не само

в ответ приела любовта му,

но пламнала и тя самата

от страст все още непозната.

Било пределно важно тази

30 любов във тайна да се пази,

и те се криели добре,

та никой да не разбере,

че тегли ги любовен грях.

Туй не било проблем за тях,

35 защото всъщност ги деляла

една стена с мазилка бяла.

Те можели да си говорят,

щом си прозорците отворят,

а щом се леко наведат,

40 подаръци да разменят.

Така приятно им било,

че сякаш нищо не могло

да им попречи… Но, за жалост,

възможност нямали изцяло

45 да си принадлежат, защото

била следена тя и злото

все дебнело ги… И все пак

се радвали, че има как,

макар и малко отдалече,

50 да си говорят сутрин, вечер,

без да събуждат подозрения

с интимните си отношения.

Тъй, под властта на любовта,

заварила ги пролетта:

55 горите вече се развили,

полята се раззеленили,

цветята бързо разцъфтели

и птичките в леса запели.

Когато се обичат двама,

60 за любовта си мислят само.

Така бил рицарят увлечен

по нея, че от друго вече

съвсем не се интересувал.

И в нейната душа бушувал

65 стремежът й неустоим

да вижда рицаря любим.

Дорде мъжът й спял в кревата,

а в свода греела луната

и озарявала нощта,

70 палто намятала си тя

и към прозореца по навик

отивала, без да се бави,

че там очаквал я в томление

и със голямо нетърпение

75 любимият й — дълго тук

стояли те един до друг,

защото тез любовни срещи

били най-свидното им нещо.

Но не могло туй поведение

80 да не събуди подозрение;

мъжът, ядосан, я попитал

къде по цели нощи скита:

— Защо на тоя свят живее

тоз, който не е чул как пее

85 с глас нежен славеят в нощта! —

отвърнала веднага тя. —

Затуй ще продължавам още

да слушам песните му нощем.

        Мъжът й своя гняв прикрил

90 с усмивка хитра и решил

да хване славея в капан

и тъй да бъде обуздан

среднощният певец. Веднага

разпоредил да се наслагат

95 по кестените и леските,

в градината и край стените

кафези, клопки… Щом се хванал

немирният свирец в капана,

слугите го занесли жив

100 на господаря си ревнив.

Той при съпругата си влязъл

със славея в ръка и казал,

усмихвайки й се превзето:

— Аз хванах този славей, дето

105 не ви оставяше да спите.

Сега ще се успокоите…

От днес той няма да смущава

съня ви нощем.

                                Тя тогава

от смут небивал пребледняла

110 и от мъжа си пожелала

да й даде горката птица.

Той стиснал малката главица,

с такава злост я извъртял,

че славеят тозчас умрял.

115 В бездушието си злодеят

телцето хвърлил върху нея

и с кръв опръскал я там, гдето

от болка свило се сърцето

на дамата. А щом мъжът

120 излязъл, тя до свойта гръд

телцето мъничко допряла,

неутешимо заридала

и взела да проклина тези,

които клопки и кафези

125 заложили във всеки кът

с цел славея да уловят.

— Ах, — стенела жаловно тя, —

каква беда ме сполетя!

От днес нататък няма как

130 любимия да виждам пак.

Защо туй зло на нас се случи?

Дали той няма да заключи,

че аз за любовта нехая?

Добре ще бъде да узнае,

135 че има за това причина.

        И тя на малък плат коприна

със златни букви, със старание

му избродирала послание[3],

в платчето славея обвила,

140 на свой слуга се доверила,

той бързо рицаря открил,

от дамата го поздравил,

предал му тази ценна пратка

и го осведомил накратко

145 за случилото се с жената.

От скръб се сгърчила душата

на рицаря… Покрусен бил,

но се съвзел и наредил

ковчеже да му се направи

150 от злато, не от разни сплави,

и да го украсят с опали,

със диаманти и с корали.

Ковчежето било стъкмено

и в него той телцето тленно

155 прибрал — от всички други вещи

най-скъпото за него нещо.

 

Историята чудновата

за славейчето е възпята

в бретанска песен… Тя и днес

160 все още буди интерес.

Бележки

[1] Ст. 3: Думата laustic идва от старинната келтска дума aostic — „славей“, към която вследствие на аглутинация се прибавя и буквата „л“ от определителния член le в позиция на елизия.

[2] Ст. 16: Мари целенасочено се отклонява от общото място за стария и ревнив съпруг на млада жена (Гижмар, Йонек). Тук съпругът е млад и добродетелен. Ала, както в куртоазната поезия, и в новелите на Мари бракът и любовта са несъвместими. Донякъде изключение в това отношение прави само Елидюк.

[3] Ст. 138: Според Овидий (Метаморфози, кн. VI, ст. 577–583) Филомела (която Терей, съпруг на сестра й Прокна, изнасилва, а после й изтръгва и езика, за да не проговори) прибягва до същото средство, за да разкаже на сестра си за случилото се. Кретиен дьо Троа пише адаптация на Овидиевия разказ. В него героинята с леко променено име Филомена изтъкава на платно писмото до сестра си. Няма данни Мари да е познавала творчеството на Кретиен дьо Троа, но е познавала това на Овидий.

Край