Мари дьо Франс
Песен за Ясена

Ще ви представя песента

за Ясена… Разказва тя,

че двама рицари живели

в Бретан… Били богати, смели

5 и силни. Те били съседи

и даже близки братовчеди.

Отскоро женени били те,

тъй че едната от жените,

преди да мине и година,

10 сдобила се със двама сина.

Така щастлив бащата бил,

че със съседа си решил

чрез пратеник да сподели

това си щастие — нали

15 по-близък от съседа няма.

А тях ги свързвало голямо

приятелство… Затуй бащата

държал едното от децата

да носи неговото име.

20 От тази чест неоценима

съседът му бил трогнат много

и след като възславил Бога,

признателност му изразил

и хубав кон му подарил.

25 Ала на рицаря жената,

между съседите позната

като клюкарка заядлива

и като много завистлива,

била във този миг до тях

30 и се провикнала през смях:

— Да вярвам ли, всевишни Боже,

че този свестен рицар може

пред нас срама си да признава

и сам да се опозорява?

35 Родила две деца жена му…

А като си помисля само,

че още в никоя страна

не се е случвало жена,

щом спи с един-единствен мъж,

40 след туй от него наведнъж

със две деца да се сдобие^[1].

— Госпожо, престанете! Вие

обиждате несправедливо

една жена благочестива! —

45 със яд прекъснал я мъжът й.

Но думите й много пъти

били повторени и вече

те се разчули надалече

и целият Бретан научил

50 за този уж небивал случай

и възненавидял жената,

която пуснала мълвата

и майката оклеветила.

Но сплетницата си платила

55 на свой ред малко след това

за непристойните слова.

Тъй зле почувствал се бащата,

когато с болка на душата

изслушал пратеника свой!

60 И тозчас към жена си той

изпитал злоба и съмнение,

а след това със подозрение

следял й всичките деяния,

макар че нямал основания.

 

65 Едва изтекла една цяла

година и забременяла

клеветницата завистлива

и се почувствала щастлива.

Ала когато се родили

70 две дъщерички крехки, мили,

отчаяната, гузна майка

горчиво взела да се вайка:

„Какво да правя аз от днес?

Къде отиде мойта чест,

75 как ще живея, Боже, тук,

ако и близки, и съпруг

изгубят вярата си в мене?

Жените бяха отвратени

и ме намразиха, когато

80 твърдях, че няма как жената

близначета да си роди,

ако тя спала е преди

с един мъж само… А сега

и с мене случи се така,

85 че си родих две дъщери.

Да, всеки сам се позори,

когато други злепоставя.

Как бих могла да се избавя

от туй петно неизличимо?

90 Един единствен изход има —

ще умъртвя една от тях.

Пък нека Бог за този грях

ме съди, вместо други хора

да ме упрекват за позора“.

95         Ужасното си намерение

с най-близкото си обкръжение

нещастницата споделила.

Но всички се възпротивили

веднага: току-тъй не бива

100 едно дете да се убива.

 

Пред своята довереница,

красива, предана девица,

тя също своя план разкрила.

Девойката се натъжила,

105 щом забелязала сълзите

на господарката в очите,

и взела да я утешава:

— Госпожо, нищо с плач не става.

Аз ви предлагам да дадете

110 на мен сега едно от двете:

хем после грях не ще ви тегне,

хем и срамът ще се избегне.

А аз ще отнеса детето

на свято място, откъдето

115 все някой ще го прибере

и ще го приюти добре

и докато голямо стане,

той ще се грижи непрестанно

за него, ще го възпитава

120 и всичко нужно ще му дава.

        Безкрайно радостна, жената

възнаграждение богато

предложила й от сърце.

А после взела на ръце

125 момичето и го обвила

със превъзходен плат от свила

(мъжът й от Константинопол

донесъл бил й в дар два топа).

Съобразителната дама

130 завързала халка голяма,

направена от чисто злато,

на бебенцето на ръката.

На нея хиацинт блестял

и ситен надпис се четял,

135 та ако някой прибере

детенцето, да разбере,

че в знатен дом се е родило^[2].

Щом майката го нагласила,

девойката детето взела

140 и посред нощ на път поела

през някакъв планински край.

Вървейки, тя дочула лай

и ран петел пропял високо.

Тя предпочела в таз посока

145 да тръгне и навлязла в град,

неописуемо богат.

Видяла манастир заможен,

в красиво кътче разположен:

навярно множество светини

150 там имало и монахини

поддържали изящен ред.

Съгледала тя най-напред

камбанария извисена,

от едър камък построена,

155 стени и кули най-красиви,

Прорязани от порти сиви.

Към входа спряла там, където

най-подобавало детето

да сложи, после най-смирено

160 застанала тя на колене

и взела да се моли Богу:

— На тебе, Господи, най-много

разчитам. С твойта милост, Боже,

дано това момиче може

165 да оцелее! — След това

за миг извърнала глава

встрани от входната врата

и недалеч видяла тя

огромен ясен столоват,

170 от който я полъхнал хлад.

Девойката се приближила,

там бебенцето прислонила

и рекла: — Бог да ти помага

и да те пази! — И веднага

175 се върнала да предаде

на господарката къде

момиченцето се намира.

Един пазач от манастира

излязъл рано сутринта,

180 отворил входната врата,

църковните камбани бил

и свещи пред олтар двукрил

запалил. После се обърнал

към ясена, плата там зърнал

185 и рекъл си, че го е скрил

крадец… Но щом се приближил,

плата разгърнал той с ръце,

а в него — детското телце.

За този дар той Бог възславил

190 и към дома си се отправил

с детето. Имал си пазачът

голяма дъщеря, обаче

съпругът й се бил поминал

наскоро. В същата година

195 детенце си била родила

и още рожбата си мила

тя кърмела. Щом вътре влязъл,

на щерка си пазачът казал:

— Едно момиче, моя дъще,

200 намерих и го нося вкъщи;

под ясена бе прислонено.

Изглежда, че му е студено

и че е гладно. Я вземи

та го стопли и накърми.

205         И младата жена го взела

да го накърми. После снела

парчето плат, вода загряла,

в корито малко я наляла

да го изкъпе… И халката

210 проблеснала му на ръката.

Скъп плат и златен пръстен? Ето

безспорно нещо, от което

се виждало, че то било

от благородно потекло.

215 На следващия ден, щом здрачът

разсеял се съвсем, пазачът

отишъл в църквата на меса,

след туй на старата абеса

разказал своята история.

220 Тя наредила му по-скоро

да донесе детето. Щом

той се завърнал в своя дом,

от дъщеря си взел детето

и го занесъл там, където

225 абесата му наредила.

Тя го видяла и решила

във манастира да остави

детето и да го представи

за своя племенница близка.

230 Освен туй казала, че иска

във тайна всичко да държат,

и Ясена да нарекат

това момиченце, защото

под ясен столоват било то

235 от стария пазач открито.

 

След шест години, през които

детето се разхубавило,

абесата се посветила

с безкрайни грижи и внимание

240 на неговото възпитание.

Когато станала голяма,

градът бил убеден, че няма

девойка друга, по-красива,

по-умна и благочестива

245 в Бретан. Каквото и да стори,

каквото и да изговори,

със цялото си поведение

събуждала тя удивление,

възхита и хвалби безчет.

250 И благородници отвред

поемали на път да идат

във манастира да я видят.

 

Живеел в Дол^[3] един сеньор,

най-смелият във този двор,

255 известен с подвизи безброй.

Горон (така се казвал той)

дочул, че в манастира има

девойка с хубост несравнима.

 

Веднъж, след рицарски турнир,

260 той влязъл в този манастир,

обзет от силното желание

да срещне нежното създание.

От красотата й той бил

така омаян, че решил

265 да стори всичко, стига само

тя да повярва в любовта му.

Ала какво да предприеме?

Ако поиска дълго време

да идва, с всяко посещение

270 ще предизвиква подозрение —

абесата ще е против

Но рицарят бил досетлив:

решил от своите мери

на този храм да подари;

275 чрез жеста си той се надявал,

че би могъл да пребивава

спокойно в манастира свят

като у свой добър познат.

И тъй, направил той дарение,

280 уж че очаквал опрощение,

а най-редовно посещавал

девойката и обещавал

какво ли не, целейки тя

да му приеме любовта

285 и да му вдъхне нова сила.

        — Предлагам ви, девойко мила, —

й промълвил той, щом се бил

във чувствата й убедил, —

да дойдете във моя дом.

290 Защото страх ме е, че щом

научи леля ви за нас,

тя ще се възмути тозчас.

А да заченете от мене

дорде сте тук, туй несъмнено

295 би я ядосало ужасно.

Надявам се, че сте съгласна

със мен… Елате в моя замък!

Кълна ви се, че нивга няма

с вас да се разделя, любима.

300         И тя любов неустоима

изпитвала: без колебание,

а със готовност и с желание

приела тази му идея.

Какво по-хубаво за нея!

305 Когато с него път поела,

плата и пръстена тя взела,

защото сметнала, че може,

ако случайно се наложи,

от полза да й бъдат те.

310 Още преди да порасте,

един ден старата абеса

разправила й откъде са

дошли: донесъл й ги бил

пазачът, който я открил

315 под онзи ясен столоват,

загъната в чудесен плат,

а на ръката със халка.

 

Горон обичал я така,

че със завидно уважение

320 и неговото обкръжение

към нея също се държало,

което впрочем се дължало

на добротата й безкрайна.

Но щастието им нетрайно

325 било… Един ден възроптали

най-преданите му васали

срещу това му увлечение.

Той трябвало, по тяхно мнение,

от Ясена, дорде е време,

330 да се откаже и да вземе

жена от висше потекло.

Най-важно в случая било

законен син да му роди,

така че той да наследи

335 на своя мил баща земите^[4].

Но ако все тъй упорит е

и с тях не се съобразява,

ще спрат да му се подчиняват.

От думите им притеснен,

340 Горон склонил след този ден

на връзката си край да сложи,

но искал да му се предложи

жена, която му приляга.

— Сеньор, му рекли те веднага,

345 ще ви посочим случай сгоден.

Наблизо рицар благороден

в имението си богато

живее с щерка си, която

най-подходяща би била

350 за вас, защото би дошла

със зестра невъобразима.

Освен това тя носи име

Леска — леската лешник дава,

а ясенът ни разцъфтява,

355 ни плод ще върже… От родата

за вас ще искаме ръката

на тази хубавица мила.

        Наистина се съгласила

родата й, ала за жалост

360 едва по-късно се разбрало

за Ясена и за Леска,

че са близначки^[5]. Но така

се случило, че те дори

не знаели, че са сестри.

365 Когато Ясена узнала

за близкия годеж, не дала

на мъката си изражение,

а с неприсъщо примирение

приела участта си тя.

370 От тази нейна доброта

Горон и всички приближени

били дълбоко впечатлени.

За сватбеното тържество

били поканени над сто

375 другари негови добри —

епископът на Дол дори.

Щом годеницата дошла

с родата, майката била

смутена много: тя разбрала,

380 че Ясена с Горон живяла,

че я обичал отпреди

и туй могло да навреди

на брака, и на своя зет

решила да даде съвет

385 по-скоро тази хубавица

той да сгоди за някой рицар.

 

Но вечерта, след тържествата,

все още Ясена в палата

била и без да си покаже

390 яда и болката, тя даже

любезност рядка проявила

към младоженката. Тъй мила

била, че майката дори

започнала да се кори,

395 че заради Леска женихът

бил изоставил тази тиха

девойка, пълна с доброта.

 

Когато паднала нощта,

и трябвало да се приготви

400 за младоженците леглото,

с това се Ясена заела.

Мантото си тя бързо снела

и със пословично старание

веднага дала указание

405 на шамбелана и слугата

да пригласят така кревата,

че на жениха да хареса.

Но забелязала, че те са

застлали ложето им брачно

410 с покривка вехта и невзрачна.

Тогава от сандък старинен

тя взела своя плат копринен

и с него ложето покрила.

По този начин уважила

415 стопанина на този дом.

И как да не го стори, щом

дори епископът там бил

и лично ги благословил^[6].

Когато майката накрая

420 в така приготвената стая

довела щерка си да ляга,

тя забелязала веднага

чудесния копринен плат.

Тъй хубав не й бил познат,

425 освен платчето, със което

било загърнато телцето

на другата й дъщеричка:

нали бе искала едничко

дете в дома й да остане.

430 Повикала тя шамбелана,

от изумление обзета,

и го попитала: — Кажете

отде е този плат чудесен?

— Госпожицата го донесе

435 тук в стаята, мадам, защото

тя много искаше леглото

да бъде хубаво застлано;

допускам, че от много рано

госпожицата си го има.

440         Почуда невъобразима

обзела майката тозчас

и към девойката тогаз

обърнала се: — Драга моя,

кажете от кого е тоя

445 копринен плат. Държа сега

да зная точно откога

във този дом се той намира.

— Игуменката в манастира

е моя леля. Тя, когато

450 бях още малка, пръстен златен

ми даде и тоз плат прекрасен,

във които аз под клонест ясен

съм изоставена била.

— А бих ли още днес могла

455 да видя златния ви пръстен?

— 0, да. — И Ясена чевръсто

донесла го и й го дала.

Щом майката го разпознала,

тя никак не се усъмнила,

460 че таз девойка толкоз мила

е дъщеря й^[7], и в несвяст

изпаднала. Ала след час,

когато вече се свестила,

тя пред съпруга си решила

465 простъпката си да признае

и за греха да се покае.

Извикали го и щом влязъл

във стаята, той забелязал,

че със жена му нещо става.

470 И във краката му тогава

тя хвърлила се извинение

за да му иска. В неведение,

естествено, мъжът й бил

и на жена си заявил:

475 — Аз всичко бих простил, Мадам,

ала кажете ми да знам

какво ви толкова гнети!

        Щом чула, че ще й прости,

тя рекла му: — Съпруже, ето

480 какво тежи ми на сърцето:

преди години проявих

злонравие — наклеветих

съседката, като твърдях,

че тя с друг мъж е влязла в грях,

485 щом е близначета родила.

Но ориста бе отредила

и аз близначки да сдобия!

Затуй реших да оповия

едната в онзи плат чудесен

490 (който от вас ми бе донесен),

на мъничката й ръка

поставих златната халка,

която бе ми дар от вас,

и в манастир я дадох аз.

495 Сега халката и платът

пред моите очи лежат.

А тази мила и почтена

госпожица, тя несъмнено

е щерка ни. Добрият рицар

500 е влюбен в тази хубавица,

но тъй се стекоха нещата,

че той се жени за сестрата.

— Ах, мила, колко съм щастлив!

И Бог към нас е милостив,

505 та ни помогна да открием

тук щерка си. Не бива ние

към нея втори грях да сторим!

        И той отишъл да говори

с епископа и своя зет.

510 Епископът му дал съвет

да обяви, че тържеството

се прекратявало, защото

се анулира този брак.

Но рицарят Горон все пак

515 щял брак сключи със сестрата.

Така и станало. Бащата

на Ясена благословил

съпрузите и обявил,

че от наследството си може

520 той като зестра да предложи

на тях едната половина.

И сватбеният пир преминал

в разкош небивал… В този век

и най-богатият човек

525 такъв не би си позволил.

А най-щастлив от всички бил

Горон. И Ясена била

тъй радостна, че би могла

да й завиди дъщерята

530 на краля. И Леска, сестрата,

омъжила се на свой ред

и имала голям късмет.

 

Щом се разчула новината

за тази случка из страната,

535 певците песен съчинили

и Ясена обезсмъртили.