Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Ако от Бог си надарен

в деня, когато си роден,

с талант на разказвач, не бива

да си мълчиш и да го скриваш.

5 Щом разгласиш приятна вест,

спечелваш си похвали, чест,

цветя край тебе избуяват

и те с дъха си упояват.

Самият Присциан[1] посочва

10 как често древните нарочно

се изразявали неясно,

защото знаели прекрасно,

че хората, след тях родени,

ще са така осведомени,

15 че книгите им ще разбират

и вещо ще ги коментират[2].

Със право древните признават,

че младите по-умни стават

и с времето ще се школуват

20 трактатите им да тълкуват,

извличайки от тях уроци.

Ще се предпазиш от пороци,

ако от трудните писания

успееш да изтръгнеш знания,

25 за да предотвратяваш злото[3]

и да не те гнети теглото.

Изпърво имах намерение

да ви предложа съчинение,

но не съставено от мен,

30 а текст латински, претворен

на френски[4], но реших, че няма

да бъде ползата голяма:

тъй правят множество поети.

И тъкмо в този миг се сетих,

35 че чувала бях стари песни[5]

за случки, станали известни,

след като някои решават

достойно да ги тъй възпяват.

Знам вече множество такива

40 и с убеденост, че не бива

те да потънат във забрава,

помислих, че си заслужава

да ги пресътворя във стих.

Аз цели нощи посветих

45 на тях със цел да ги сбера

във книга и да подаря

сир[6], тез новели-ле на вас,

защото с доблест и със власт

защитник сте и в мир, и в бой

50 на добродетели безброй.

Ако, кралю, благоволите

да ми приемете творбите,

за мене ще е чест и слава.

Дано тук аз не прекалявам

55 със дързостта си в този дар[7]

за моя храбър господар.

Бележки

[1] Ст. 9: Присциан (470~530), виден латински граматик, автор на съчинението Граматически наставления (Institutiones grammaticae), което е много популярно през Средновековието.

[2] Ст. 16: Мари намеква за алегоричното писане, което предполага тълкуване отвъд буквалния смисъл на текста.

[3] Ст. 26: Мари застъпва тук широко разпространената по онова време идея за моралните добродетели на знанието и на четенето. В своите „ле“ обаче тя се въздържа от напътствия и разсъждения по морални въпроси.

[4] Ст. 31: В оригинала е казано „романски“, тоест простонароден, а не латински език, който през XII в. е само книжовен. Тогава още няма единен простонароден език, а диалекти (около тридесетина), сред които и френският, диалект за областта Ил дьо Франс (Париж и околностите). Съществуват предположения, че Мари е родом от тази област. Но най-старият ръкопис с нейните „ле“ е от следващия XIII в. В него преобладава англо-нормандският диалект.

[5] Ст. 35: В оригинала — „ле“ (от келтската дума laid — песен). С тази дума Мари назовава само песните за легенди и приключения, които тя претворява. Своите творби Мари нарича „разказ“ или „приключение“.

[6] Ст. 47: Коментаторите са единодушни: става дума за краля на Англия Хенри II Плантагенет, управлявал страната в периода 1154–1189 г. Предполага се, че Мари е пребивавала в двора на Хенри II — най-значителният културен център в Западна Европа по онова време.

[7] Ст. 55: Идеята за творбата като дар присъства в целия сборник с новели. Освен дар, творбата на Мари е и актуализирано минало. Двете значения се наслагват в една и съща дума на френски — présent („дар“ и „настояще“). Тези неделими страни са залегнали в основната теза на Милена Михайлова, чиято книга за Мари дьо Франс предлага нов прочит на новелите — ле. Вж. Milena Mikhaïlova, Le présent de Marie, Paris, Diderot éditeur, arts et sciences, 1996.

Край