Заклинание

Царят на Чанпапур, Аридаман, имал син на име Шрипал. След смъртта му той наследил престола.

Но още в началото на царуването си Шрипал се разболял неизличимо. От болестта тялото му започнало да вони. Царедворците и министрите не можели да понасят ужасната миризма, но не смеели да му кажат.

Един ден царят разбрал, че хората се отвращават от него. Никой не искал да седне наблизо. Всички се страхували от болестта му. Тогава той отстъпил царството на чичо си Вирдаман и отишъл да живее в гората в една колиба.

Отвъд тази гора било царството Уджени. Царят на Уджени, Пахупал, имал две дъщери — Сурсундари и Менасундари. По-голямата принцеса Сурсундари по цял ден се гледала в огледалото и се развличала, а по-малката била ученолюбива и живеела скромно.

Един ден Пахупал седял в градината с министрите си. Двете му дъщери също били там. Като ги гледал, царят си помислил, че вече са за омъжване и казал на по-голямата си дъщеря:

— Дъще, време е да се омъжиш вече. Кажи, избрала ли си някой принц?

Сурсундари харесвала принца на Кошамби и казала на баща си. След това царят попитал Менасундари.

— Татко, за когото Вие ме омъжите, него ще обичам — отговорила свенливо тя.

Тогава Пахупал попитал:

— Ами ако те омъжа за някой недъгав?

— Аз ще го излекувам — казала девойката. — Ето билката гандходхък. Даде ми я днес моят учител. Човек оздравява само от едно докосване до нея.

Царят много се ядосал. Той взел билката и я хвърлил. На следващия ден отишъл на лов в гората. Там срещнал Шрипал. Тогава си спомнил разговора с дъщеря си и си помислил: „Тя много вярва в силата на молитвата. Нека се омъжи за него, да видим какво ще направи“.

И той я омъжил за Шрипал. Менасундари много се грижела за съпруга си. Всеки ден отивала в храма да се моли на богинята. Вземала оттам светена вода и напръсквала с нея тялото му.

Шрипал оздравял. Изчистил се от лошата миризма. Пахупал бил потресен от станалото чудо. С голямо уважение той поканил дъщеря си и зет си да живеят в двореца.

Но един ден Шрипал казал на Менасундари:

— Не искам да живея тук. Аз имам свое царство и утре ще отида да си го върна от чичо.

На другия ден той отишъл при Вирдаман. Когато чичото разбрал, че е дошъл за царството си, не го приел и изпратил да му съобщят, че няма да го даде без война. Шрипал се върнал при жена си и й казал:

— Отивам да спечеля пари и да създам своя войска. След това ще завоювам царството си и ще възвърна честта на семейството. Ти живей тук и ме чакай. След дванадесет години аз ще се върна.

Менасундари не искала да го пусне, но той не я послушал. С болка в сърцето тя го изпратила на път.

Шрипал вървял дълго, докато най-после пристигнал във Вацнагър. Това бил голям град с широки и чисти улици и градини с много цветя и дървета. А сградите му били високи и красиви, със златни куполи. Шрипал обиколил целия град и когато се уморил, спрял в една градина да си почине. Там под едно дърво, седял човек със скъпи дрехи и златни накити. Той бил със затворени очи и тихо повтарял някакво заклинание. Но от време на време се разсейвал. Личало, че го прави насила, а не от сърце. Като го гледал, на Шрипал му станало смешно и отишъл при него.

— Приятелю — каза му той, — изглежда заклинанието е много трудно. Да ти помогна ли с нещо?

Човекът отворил очите си:

— Тъкмо навреме си дошъл, братко. Ти позна, че не се моля от сърце и ми е трудно. Моят учител ми даде две заклинания и аз от една седмица седя тук и ги повтарям, но не мога да постигна нищо. Ако искаш, ще ти ги кажа. Ти ми изглеждаш сериозен. Може да получиш сила от тях.

— Аз съм пътник — рекъл Шрипал. — Сърцето ми е променливо. Заклинанието си е твое и ти трябва да получиш силата от него. Аз не искам да вземам нищо чуждо.

Но човекът възразил:

— Аз ти го подарявам от сърце. То ти се дава по съдба. Хайде седни тук да те науча!

И той му казал заклинанието. Шрипал започнал да го повтаря. Той така се вглъбил в себе си, че не виждал какво става наоколо и само за един ден получил силата. Когато отворил очи, видял пред себе си непознатия човек със сияещо от радост лице.

— Тези две заклинания дават сила за победа над враговете и предпазват при опасност от вода — рекъл му той. — Когато имаш нужда, ще ги използваш.

След това непознатият изчезнал. Той не бил обикновен човек, а един голям мъдрец, който искал да му помогне.

Шрипал напуснал Вацнагър и отишъл в пристанищния град Бхандоч. Първо разгледал града, после си потърсил усамотено място за живеене. Намерил един изоставен, полуразрушен храм и се настанил в него. Сутрин и вечер Шрипал се молел на бога да му помогне, а през деня си търсел работа.

Веднъж търговецът Дхавал пристигнал на пристанището със своите петстотин кораба. Те носели скъп товар.

Търговецът купил някои неща и от Бхандоч и се приготвил да отплава. Но корабите не можели да тръгнат въпреки усилията на хората му. Учуден, той отишъл при един гадател в града.

— Богинята на водата е спряла корабите ви — казал гадателят. — За да я омилостивите, трябва да направите жертвоприношение — главата на един човек.

Като чул това, Дхавал много се разтревожил. Той не искал да убива никого, но нямал друг изход. Затова решил да изпълни съвета на гадателя. „Но кого да пожертвам? — мислел си той. — Нито мога да погубя свой работник, нито да убия човек на улицата. Защото, ако се разчуе, царят ще ме залови и осъди.“

С тези мисли търговецът отивал към пристанището. Но край пътя видял Шрипал, който седял със затворени очи. „Работата се оправи — казал си той. — Това място е безлюдно. Никой няма да ме види, ако взема този човек за жертвоприношението.“ И той тихо казал на хората си да го отвлекат и да отсекат главата му.

Когато пристигнали на кораба, Шрипал разбрал какво се готви и попитал:

— Преди да ме убиете, кажете ми в какво ме обвинявате.

Търговецът отговорил:

— Богинята на водата е сърдита и спря корабите ни. Гадателят каза, че с жертвоприношението ще я омилостивим и корабите ще тръгнат.

Като чул това, Шрипал се засмял:

— Хубава работа! Нима смъртта на един човек ще омилостиви богинята? Не мисля, че тя може да се радва на такова деяние. Гадателят сигурно ви е излъгал, за да ви вземе парите. Вие само искате корабите ви да тръгнат, нали? Аз мога да ги задвижа, без да ме убивате. Отвържете ме и ще видите.

Търговецът много се ядосал.

— Ти за глупаци ли ни смяташ? Та нали ще избягаш, ще съобщиш на царя и той ще ни обеси.

Шрипал им казал:

— Вие сте толкова много, а аз съм сам. Ако се опитам да бягам, лесно ще ме хванете. Елате всички близо до мене!

Търговецът помислил малко и го отвързал. Шрипал казал заклинанието и корабите, които стоели като вкаменени, потеглили. Щастлив, търговецът го направил свой приятел и му подарил лодка, пълна със скъпоценности. А когато узнал, че той също е пътник, поканил го да тръгне с тях. Шрипал се съгласил и корабите отплавали. Всички били много весели: едни пеели, други танцували безгрижно. Но изведнъж ги нападнали пирати. Хората на търговеца се били храбро, но не могли да ги победят. Пиратите вързали търговеца, за да го отвлекат. В това време Шрипал казал заклинанието за враговете и ги обезсилил. Хората на търговеца ги заловили и вързали. А за голямо учудване на всички, въжето, с което бил вързан Дхавал, само се отвързало. Той заповядал на хората си:

— Бийте пиратите, за да не нападат повече никого!

Те започнали да ги бият, но Шрипал ги спрял.

— Оставете ги! — викнал им той. — Не с бой ще ги оправите, а с любов. Любовта е най-голямата сила!

След като се подвоумил малко, търговецът се съгласил с новия си приятел. Той освободил всички пирати, а Шрипал излекувал раните им. После им дали хубава храна, дрехи и скъпоценности и ги пуснали да си вървят.

Пиратите разказали всичко на главатаря си. Той много се учудил.

— Никога не съм срещал такъв човек и искам да отида да го видя!

И като напълнил пет лодки със скъпоценности, веднага потеглил с пиратите си към кораба.

Хората на търговеца ги видели и извикали:

— Вижте, господарю, вашият приятел ги освободи и те пак идват да ни нападнат. Този път сигурно ще ни вземат всичко!

Но пиратите не ги нападнали. Шрипал ги извикал на кораба и главатарят му казал:

— Донесли сме Ви подарък и обещаваме, че повече никога няма да правим обири. От днес нататък ние сме Ваши хора. Когато имате нужда, повикайте ни.

И те му обяснили къде да ги търси. А като видял това, търговецът още повече повярвал на Шрипал.

След няколко дни корабите на търговеца Дхавал пристигнали на остров Хансвип. Този остров се славел с богатствата си и затова там се стичали много търговци от близо и далеч. На острова имало мини за злато, сребро и скъпоценни камъни, а в горите му — много сандалови дървета. Хората, които живеели там, били много богати.

Търговецът купил злато и сребро, скъпоценни камъни, санталово дърво. Шрипал също разглеждал богатствата на острова. На едно място имало златен храм. Той така блестял, че привличал хората още отдалече. Шрипал поискал да го разгледа. Но когато приближил, видял, че всички големи златни врати, по които с разноцветни лъчи светели скъпоценни камъни, били затворени. Около храма обикаляли стражи. Шрипал ги попитал кога ще отворят вратите.

— Изглежда си странник — рекъл един войник — и затова не знаеш, че никога няма да ги отворят. Царят на този остров е построил храма преди двадесет години и оттогава вратите са така затворени. Много хора са се опитвали да ги отворят, но дори най-силните не са успявали.

— А аз да ги отворя ли? — попитал Шрипал.

Войниците се изсмели.

— Как ще ги отвориш? Но ако искаш, опитай и ти.

Шрипал казал заклинанието, докоснал вратата и тя се отворила. Като видели чудото, стражите веднага го завели при царя и му разказали всичко. Царят много се зарадвал и заповядал да украсят празнично града. Той имал една-единствена дъщеря Рътнъманджуша, с която се сдобил след много молитви. Имало предсказание, че тя ще се омъжи за този, който отвори вратите на храма. Затова царят предупредил стражите да му съобщят веднага, щом се появи този човек.

Натъкмили Шрипал като за сватба и заедно с него всички отишли в храма. Там го оженили за принцесата. След това имало богато угощение за всички.

В същото време търговецът търсел Шрипал и се чудел къде е изчезнал. Но когато дошъл на угощението, разбрал какво се е случило.

Няколко дни след сватбата Шрипал поискал да замине с принцесата и царят ги изпратил с радост.

Но по пътя търговецът се влюбил в Рътнъманджуша и я затворил, а Шрипал хвърлил в морето.

С плуване Шрипал стигнал до град Кънчанпури. Там на царската дъщеря Гунмала предсказали, че ще се омъжи за този, който има сила да преплува цялото море. Когато тя разбрала, че Шрипал е преплувал морето, веднага се омъжила за него.

Неочаквано и търговецът дошъл в този град. Той отишъл при царя да му покаже скъпоценности. Там видял жив и здрав Шрипал, седнал редом до царя. Като узнал, че е царски зет, търговецът изпитал ревност и казал на царя:

— Вашият зет е шут, аз го познавам отдавна.

Царят се засрамил и попитал Шрипал дали това е истина. Но той не му отговорил, защото никой там не го познавал и нямало да му повярват. Само на Гунмала разказал всичко.

— Трябва да намериш принцеса Рътнъманджуша — рекъл й той. — Тя ме познава и ще разкрие истината.

Гунмала успяла да освободи Рътнъманджуша от затвора на търговеца и я завела при Шрипал. Като го видяла, тя плакала много.

Царят узнал истината и много се ядосал на търговеца. Повикал го в двореца и му казал:

— Ти искаш да погубиш човека, който ти е помогнал. Такива като тебе не трябва да живеят.

И той заповядал да го обесят. Но Шрипал помолил да го освободят. Неговата доброта развълнувала много търговеца. От срам и угризения, той се удавил в морето.

С делата си Шрипал станал много известен. Могъщи царе му изпращали вести и предлагали приятелството си. Той се сприятелил с всички.

Една нощ, когато се събудил, Шрипал си спомнил за Менасундари и баща й. И още на другия ден тръгнал към царството им, заедно с жените и войската си. Като го видял, царят много се зарадвал и го поканил да остане при него. Но Шрипал искал да си върне царството от чичо си Вирдаман и отново му изпратил вест. Вирдаман се ядосал и казал на вестоносеца да му предаде, че му обявява война.

— Времената се промениха. Сега Шрипал е много храбър и има голяма войска. Не е добре да воювате с него — посъветвал го вестоносецът.

— Я не ме плаши! Аз го познавам. Когато беше болен, дойде при мене разплакан, а щом оздравя и поиска царството, аз му отказах и той избяга далече. Откъде сега има толкова голяма войска. Не! С него ще се срещнем само на бойното поле!

Вестоносецът разказал всичко и на другия ден Шрипал отишъл с войската си на бойното поле. Като видял многобройната му войска, чичото веднага се предал.

Шрипал си върнал царството и отново станал цар, а Менасундари — първа царица. Рътнъманджуша и Гунмала също били царици.

Храбрият Шрипал царувал много години и до края на живота си запазил своята доброта и любовта си към хората.